Имам високи антинуклеарни антитела (ANA) – какво следва от това?

Антинуклеарните антитела (АНА, ANA) са белтъчни молекули, произвеждани от В-клетките на имунната система, които са насочени към части от ядрото на собствените клетки. Положителният резултат за ANA скрининг е свързан със сериозни притеснения сред пациентите за евентуално наличие на автоимунно, а доста често – ревматично заболяване.

АНА се наблюдават в ниски стойности при здрави лица, като наличието на високи нива (например >1:320) показва присъствие на автоимунитет в организма, но това не означава задължително, че е налице и автомунно заболяване.

Автоимунните заболявания са състояния, при които може да има абнормна продукция на автоантитела, както и активация други имунни клетки, насочени към различни тъкани и органи, което води до тяхното възпаление.

Как се изследват ANA?

Използва се кръвна проба. Със серума на пациента се третират специфични клетки, като наличието на антинуклеарни антитела се оценява чрез реакциите на същите с различни части на ядрото на клетката. Най-често се използва флуоресцентна методика. Пробите на пациента се разреждат и последното разреждане, което дава флуоресценция, е окончателният резултат. Резултатите от АНА скрининг се представят като титър – в нарастваща последователност: 1:80; 1:160; 1:320; 1:1000; 1:1280. За норма се приема АНА титър до 1:160.

Какво е т.нар ANA-pattern или AНA тип светене?

Много често резултатите от ANA-теста се съобщават като конкретен тип светене или т.нар pattern – хомогенно или дифузно, петнисто, нуклеоларно, периферно (rim pattern), центромерно. Въпреки че тези тип светения не са специфични (с малки изключения) за конкретна болест, някои заболявания могат по-често да се асоциират с определен тип светене, което би помогнало на лекаря в поставянето на диагнозата. Например нуклеоларният и центромерният тип светене са по-чести при склеродермия, докато т.нар петнисто светене – при много състояния и при хора без автоимунни заболявания.

ANA се срещат или могат да бъдат предвестник при различни автомунни заболявания като:

Различни инфекции също могат да позитивират ANA:

  • вирусни инфекции (напр. хепатит С)
  • бактериални инфекции
  • паразитози

Други състояния и фактори, свързани с позитивни ANA:

  • някои ракови заболявания
  • медикаменти (напр. прокаинамид, хидралазин, фенитоин и др.)
  • наличие на роднини с автоимунни заболявания

Винаги ли ANA са свързани със заболявания?

Повишени АНА (обикновено в по-ниските титри) се наблюдават при около 5% от нормалната популация, особено при по-възрастни хора.  Често лица с високи титри са напълно здрави.

Ролята на ревматолога, чрез вниматален разпит и физикален преглед на пациента, образни и други лабораторни изследвания, е да оцени дали повишените нива на ANA са асоциирани с автоимунно ревматично заболяване и да проследява тези пациенти.

Някои специфични антитела като anti-Scl-70, anti-dsDNA, anti-Sm, особено във високи стойности, имат по-голямо значение от някои други като анти-Ro, Ro-52, PM-Scl.

Трябва да се отбележи, че негативните ANA не означават, че пациентът няма автоимунно заболяване, а по-скоро, че вероятността за някои от тях е значително по-ниска.

В заключение, ако установите,че имате повишени ANA, не се паникьосвайте, а посетете ревматолог. Д-р Копчев е ревматолог в София, който работи в Клиниката по Ревматология на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, като можете да запазите час за преглед тук или да проведете онлайн консултация.

Източник