Антинуклеарните антитела (АНА, ANA) са белтъчни молекули, произвеждани от В-клетките на имунната система, които са насочени към части от ядрото на собствените клетки. Положителният резултат за ANA скрининг е свързан със сериозни притеснения сред пациентите за евентуално наличие на автоимунно, а доста често – ревматично заболяване.
АНА се наблюдават в ниски стойности при здрави лица, като наличието на високи нива (например >1:320) показва присъствие на автоимунитет в организма, но това не означава задължително, че е налице и автомунно заболяване.
Автоимунните заболявания са състояния, при които има абнормна продукция на автоантитела, насочени към различни тъкани и органи, което води до тяхното възпаление.
Как се изследват ANA?
Използва с кръвна пробва. Със серума на пациента се третират специфични клетки, като наличието на антинуклеарни антитела се оценява чрез реакциите на същите с различни части на ядрото на клетката. Най-често се използва флуоресцентна методика. Пробите на пациента се разреждат и последното разреждане, което дава флуоресценция, е окончателният титър Резултатите от АНА скрининг се представят като титър – в нарастваща последователност: 1:80; 1:160; 1:320; 1:1000; 1:1280. За норма се приемат титри до 1:160.
Какво е т.нар ANA-pattern или AНA тип светене?
Много често резултатите от ANA-теста се съобщават като конкретен тип светене или т.нар pattern – хомогенно или дифузно, петнисто, нуклеоларно, периферно (rim pattern), центромерно. Въпреки че тези тип светения не са специфични (с малки изключения) за конкретна болест, някои заболявания могат по-често да се асоциират с определен тип светене, което би помогнало на лекаря в поставянето на диагнозата. Например нуклеоларният и центромерният тип светене са по-чести при склеродермия, докато т.нар петнисто светене – при много състояния и при хора без автоимунни заболявания.
ANA се срещат или да бъдат предвестник при различни автомунни заболявания като:
- системен лупус еритематозус
- синдром на Сьогрен
- ревматоиден артрит
- поли/дерматомиозит
- склеродермия
- някои форми на ювенилни артрити (олигоставна форма)
- смесена съединителнотъканна болест (болест на Sharp)
- заболявания на щитовидната жлеза като тиреоидит на Хашимото
- гастроинтестинални заболявания – автоимунен хепатит, първичен билиарен холангит, възпалително чревно заболяване
- белодробни заболявания – напр. идиопатична белодробна фиброза.
- кожни – псориазис, пемфигус
Различни инфекции също могат да позитивират ANA:
- вирусни инфекции (напр. хепатит С)
- бактериални инфекции
- паразитози
Други състояния и фактори, свързани с позитивни ANA:
- някои ракови заболявания
- медикаменти (напр. прокаинамид, хидралазин, фенитоин и др.)
- наличие на роднини с автоимунни заболявания
Винаги ли ANA са свързани със заболявания?
Повишени АНА (обикновено в по-ниските титри) се наблюдават при около 5% от нормалната популация, особено при по-възрастни хора. Често лица с високи титри са напълно здрави.
Ролята на ревматолога, чрез вниматален разпит и физикален преглед на пациента, образни и други лабораторни изследвания, е да оцени дали повишените нива на ANA са асоциирани с автоимунно ревматично заболяване и да проследява тези пациенти.
Някои специфични антитела като anti-Scl-70, anti-dsDNA, anti-Sm, особено във високи стойности, имат по-голямо значение от някои други като анти-Ro, Ro-52, PM-Scl.
Трябва да се отбележи, че негативните ANA не означават, че пациентът няма автоимунно заболяване, а по-скоро, че вероятността за някои от тях е значително по-ниска.
В заключение, ако установите,че имате повишени ANA, не се паникьосвайте, а посетете ревматолог.