Имам високи антинуклеарни антитела (ANA) – какво следва от това?

Антинуклеарните антитела (АНА, ANA) са белтъчни молекули, произвеждани от В-клетките на имунната система, които са насочени към части от ядрото на собствените клетки. Положителният резултат за ANA скрининг е свързан със сериозни притеснения сред пациентите за евентуално наличие на автоимунно, а доста често – ревматично заболяване.

АНА се наблюдават в ниски стойности при здрави лица, като наличието на високи нива (например >1:320) показва присъствие на автоимунитет в организма, но това не означава задължително, че е налице и автоимунно заболяване.

Автоимунните заболявания са състояния, при които може да има абнормна продукция на автоантитела, както и активация други имунни клетки, насочени към различни тъкани и органи, което води до тяхното възпаление.

Как се изследват ANA?

Използва се кръвна проба. Със серума на пациента се третират специфични клетки, като наличието на антинуклеарни антитела се оценява чрез реакциите на същите с различни части на ядрото на клетката. Най-често се използва флуоресцентна методика. Пробите на пациента се разреждат и последното разреждане, което дава флуоресценция, е окончателният резултат. Резултатите от АНА скрининг се представят като титър – в нарастваща последователност: 1:80; 1:160; 1:320; 1:1000; 1:1280. За норма се приема АНА титър до 1:160.

Какво е т.нар ANA-pattern или AНA тип светене?

Много често резултатите от ANA-теста се съобщават освен като титър и като конкретен тип светене или т.нар pattern – хомогенно или дифузно, петнисто, нуклеоларно, периферно (rim pattern), центромерно. Въпреки че тези тип светения не са специфични (с малки изключения) за конкретна болест, някои заболявания могат по-често да се асоциират с определен тип светене, което би помогнало на лекаря в поставянето на диагнозата. Например хомогенният нуклеоларен и центромерният тип светене са по-чести при склеродермия, докато т.нар петнисто светене – при много състояния и при хора без автоимунни заболявания.

Още по темата: ANA pattern или тип светене – какво означава?

ANA се срещат или могат да бъдат предвестник при различни автомунни заболявания като:

• системен лупус еритематозус
• синдром на Сьогрен
• ревматоиден артрит
• поли/дерматомиозит
• склеродермия
• някои форми на ювенилни артрити (олигоставна форма)
• смесена съединителнотъканна болест (болест на Sharp)
• заболявания на щитовидната жлеза като тиреоидит на Хашимото
• гастроинтестинални заболявания – автоимунен хепатит, първичен билиарен холангит, възпалително чревно заболяване
• белодробни заболявания – напр. идиопатична белодробна фиброза.
• кожни – псориазис, пемфигус

Различни инфекции също могат да позитивират ANA:

• вирусни инфекции (напр. хепатит С)
• бактериални инфекции
• паразитози

Други състояния и фактори, свързани с позитивни ANA:

• някои ракови заболявания
• медикаменти (напр. прокаинамид, хидралазин, фенитоин и др.)
• наличие на роднини с автоимунни заболявания

Винаги ли ANA са свързани със заболявания?

Повишени АНА (обикновено в по-ниските титри) се наблюдават при около 5% от нормалната популация, особено при по-възрастни хора.  Често лица с високи титри са напълно здрави.

Ролята на ревматолога, чрез вниматален разпит и физикален преглед на пациента, образни и други лабораторни изследвания, е да оцени дали повишените нива на ANA са асоциирани с автоимунно ревматично заболяване и да проследява тези пациенти. Често повишените ANA се доуточняват с пускане на ANA-профил.

Някои специфични антитела като anti-Scl-70, anti-dsDNA, anti-Sm, особено във високи стойности, имат по-голямо значение от някои други като анти-Ro, Ro-52, PM-Scl.

Наличието на анти-DFS70 пък е свързано с понижен риск от системно автоимунно ревматично заболяване. Най-често те се срещат при очевидно здрави лица с високи ANA и AC-2 тип светене. Трябва да се отбележи, че този понижен риск е валиден предимно при лица само с позитивни анти-DFS70 без други специфични антитела (например високи анти-dsDNA, anti-centromer B и пр.)