Перниозата (перниони, chilblains) представлява възпалителна реакция на кожата, която се развива след излагане на студ и се проявява със зачервени или виолетови кожни лезии, подуване, сърбеж и понякога болка, най-често по пръстите на ръцете и краката.
Заболяването обикновено е доброкачествено, но при част от пациентите може да бъде свързано с подлежащо автоимунно заболяване, включително системен лупус еритематозус и други заболявания на съединителната тъкан.
Ново проучване, публикувано на 11 ноември 2026 г. в JAMA Dermatology, показва, че повечето случаи на перниоза са идиопатични и често преминават само с предпазване от студ и други консервативни мерки.
Как е проведено проучването?
Изследователи от Нюйоркския университет анализирали ретроспективно данните на 463 пациенти с перниоза, диагностицирани между 2000 и 2024 г.
Медианата на възрастта била 37 години, а 70,2% от участниците били жени.
Целта била да се установят основните причини за заболяването, характерните клинични прояви и резултатите от лечението.
Основни резултати
При близо три четвърти от пациентите не била установена подлежаща причина за перниозата.
Разпределението според причината било следното:
| Причина | Дял от пациентите |
|---|---|
| Идиопатична перниоза | 73,2% |
| Заболяване на съединителната тъкан | 12,1% |
| Инфекция | 9,3% |
| Първичен феномен на Рейно | 4,3% |
| Медикаментозно индуцирана перниоза | 1,1% |
Не били установени случаи, свързани с криоглобулинемия или злокачествено заболяване.
Най-често лезиите засягали само ходилата (52,5%), следвани от ръцете (23,5%) или едновременно ръцете и ходилата (22,2%).
При 74,7% от пациентите проявите били свързани с излагане на студ, а 80,3% от диагнозите били поставени през студените месеци.
При 70,4% от пациентите перниозата се проявила само с един епизод, без последващи рецидиви.
Повечето пациенти се повлияват от консервативни мерки
При 317 пациенти били налични данни от последващо проследяване.
От тях:
- 60% постигнали пълно изчезване на кожните прояви.
- 32,8% постигнали частично подобрение.
Сред пациентите с пълно повлияване 65,8% постигнали този резултат само с консервативни мерки, докато 34,2% получили медикаментозно лечение.
Тези резултати подкрепят предпазването от студ като първоначален терапевтичен подход при повечето пациенти.
Консервативните мерки обикновено включват поддържане на крайниците топли и сухи, избягване на резки температурни промени и защита на кожата от повторно излагане на студ.
По-различно протичане при автоимунни заболявания
При пациентите със заболявания на съединителната тъкан перниозата по-често изисквала медикаментозно лечение.
От 28 пациенти с такива заболявания, които постигнали пълно изчезване на лезиите, 71,4% се нуждаели от медикаментозна терапия.
Това предполага, че перниозата, свързана с автоимунни заболявания, може да протича по-упорито и да бъде по-трудна за овладяване само с консервативни мерки.
Какво е клиничното значение?
Проучването потвърждава, че перниозата най-често е самостоятелно, свързано със студа кожно състояние, което има благоприятна прогноза.
При рецидивиращи, продължителни или нетипични прояви обаче е важно да се обсъди възможността за подлежащо автоимунно заболяване.
Особено внимание заслужават пациентите, при които перниозата се съчетава с феномен на Рейно, ставни оплаквания или други прояви, насочващи към системно заболяване.
Трябва да се има предвид, че изследването е ретроспективно и не позволява директно сравнение на ефективността на отделните терапевтични подходи.
Заключение
Мащабното проучване показва, че приблизително три четвърти от случаите на перниоза са идиопатични, а при повечето пациенти заболяването се проявява само с един епизод.
Консервативните мерки са достатъчни за пълно повлияване при значителна част от пациентите.
За разлика от това, при перниоза, свързана със заболявания на съединителната тъкан, по-често се налага медикаментозно лечение.
Резултатите подкрепят индивидуализирания подход, при който предпазването от студ е основна първоначална мярка, а допълнителното диагностично уточняване и медикаментозното лечение се определят от клиничното протичане и наличието на съпътстващо заболяване.
Източник: Martins K., Ristianto Z-A. и сътр. JAMA Dermatology. Публикувано онлайн на 11 ноември 2026 г. DOI: 10.1001/jamadermatol.2026.4339.
