Клинична лаборатория

Клиничната лаборатория е незаменим помощник на клинициста, защото тя:

  • ни помага да оценим активността на болестта
  • следим за нежелани реакции от лечението
  • оценяваме други състояния, които биха имали отношения върху ревматичната болест и нейното лечение (висок холестерол, диабет и др.)
  • нерядко ни помага в диагнозата (например при подагра, свързани с инфекция артрити и т.н)

Пълната кръвна картина включва брой на различните кръвни клетки и тяхната големина, нива на хемоглобин, хематокрит и др.

Левкоцитите (WBC) са клетки на имунната система, които ни пазят от инфекция, те са представени от неутрофили, лимфоцити, еозинофили, базофили, моноцити.

Най-често следим неутрофилите (NEU) и лимфоцитите (LYM). Тъй като съставляват най-голям процент от левкоцитите, най-често техните  вариации променят и общия брой левкоцити и носят най-много клинична стойност.

Високи неутрофили и съответно общи левкоцити наблюдаваме при хронично възпаление, каквото често се наблюдава при повечето ревматични болести – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, системни васкулити, но и при инфекции. Сами разбирате, че активността на ревматичните болести и инфекцията се лекуват съвсем различно, затова е много важно да успеем правилно да интерпретираме резултатите и в контекста на добрия преглед и някои допълнителни кръвни изследвания да се ориентираме правилно. Други причини са:

  • тютюнопушене
  • ракови заболявания
  • стрес
  • употребата на някои лекарства (например кортикостероиди).
  • хематологични заболявания

Вижда се, че високите неутрофили могат да имат много както доброкачествени, така и сериозни причини, затова трябва да оставите вашият лекуващ лекар да анализира ситуацията. В моята практика повишените неутрофили в повечето случаи не са причина за безпокойство.

Ниските неутрофили също са свързани с множество прични, като от ревматичните болести това са лупусът и доста по-рядко ревматоидния артрит. В практиката обаче по-често това състояние е свързано с приема на медикаменти и токсични вещества, затова в тези случаи е много важно да се уточни какви лекарства, вкл. добавки приема пациентът. При много тежки инфекции също може да се наблюдават ниски неутрофили, както и при някои кръвни заболявания.

Високите лимфоцити най-често са свързани с хронични и остри инфекции като туберкулоза, бруцелоза, коклюш, вирози. Друга главна причина са някои хематологични болести.

Лимфопенията или ниските лимфоцити е чест феномен и маркер за активност при пациентите със системен лупус еритематозус. За щастите, тя рядко е изразена и в повечето случаи не е свързана с по-висок от останалите СЛЕ пациенти риск от инфекция. При моите пациенти лимфопенията сама по себе си не е причина да променя или започна терапия. Като цяло ревматичните болести често протичат с лимфопения.

Други причини са редица остри и хронични инфекции – HIV, коронавирусна инфекция, паротид, херпес инфекции, вродени имунни дефицити, медикаменти и др.

Тромбоцитите участват в кръвосъсирването. Ниските тромбоцити са чест феномен при СЛЕ и антифосфолипидния синдром, но рядко стойностите достигат заплашителен за кървене брой, поради което лично аз рядко променям или включвам терапия само заради този показател. Ниски тромбоцити често се наблюдават и при болестта на Шонлайн-Хено (ИгА васкулит), както и при инфекции, хематологични болести, други автоимунни болести, ДИК синдром, медикаменти и др.

Високите тромбоцити в ревматологията са най-често признак на възпаление (нещо подобно като СУЕ и С-реактивен протеин – най-често от активност на болестта или съпътстваща инфекция.

Ниският хемоглобин или анемията се срещат повсеместно сред пациентите с активни ревматични болести – т.нар анемия на хроничната болест. Много е важно пациентите да не си самоназначават железни препарати, защото много често анемиите при болните с ревматични болести не са свързани с железен дефицит.

Биохимичните изследвания са важни при проследяването на пациентите с ревматични заболявания. Ето и най-често пусканите:

Чернодробните ензими ALAT и ASAT – пускаме ги, защото доста от нашите лекарства имат токсичен върху черния дроб ефект. За щастите,  в повечето случаи той не е изразен или липсва и при добро проследяване можем да реагираме своевременно. Тези ензими се вдигат и при поли/дерматомиозит.

Креатинин – отпаден продукт от мускулния метаболизъм, който се елиминира от бъбреците и от неговите стойности съдим за бъбречната функция. Бъбреците често се засягат при редица ревматични болести като лупус и васкулити.

С-реактивният протеин е маркер за възпаление, който ни спомага да оценяваме за активността на болестта, за наличието на инфекции, да отчитаме ефекта от терапията. За разлика от скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ), той реагира много бързо – в рамките на часове.

Пикочната киселина e разграден продукт на някои от молекулите които изграждат ДНК. До определени стойности тя е в разтворимата си форма, но при по-високи коцентрации започва да се отлага в тъканите. При някои хора отлагането в ставите предизвиква остър артрит, известен като подагра. Запомнете, в повечето случаи високата пичкона киселина не означава подагра! Пикочната киселина е незаивисим сърдечно-съдов рисков фактор, подобен на диабета, високото кръвно и холестерол и често се асоциира с тях.

Тъй като често пациентите с ревматични болести имат и други заболявания или засягане на много органи, често следим глюкоза, електролити (K, Na, Cl), хормонален статус, коагулация и др.