Клиничната лаборатория е незаменим помощник на клинициста, защото тя:
- ни помага да оценим активността на болестта
- следим за нежелани реакции от лечението
- оценяваме други състояния, които биха имали отношение върху ревматичната болест и нейното лечение (висок холестерол, диабет и др.)
- нерядко ни помага в диагнозата (например при подагра, свързани с инфекция артрити и т.н)
Пълна кръвна картина
Пълната кръвна картина включва брой на различните кръвни клетки и тяхната големина, нива на хемоглобин, хематокрит и др.
Левкоцитите (WBC)
Левкоцитите са клетки на имунната система, които ни пазят от инфекция, те са представени от неутрофили, лимфоцити, еозинофили, базофили, моноцити.
Най-често следим неутрофилите (NEU) и лимфоцитите (LYM). Тъй като съставляват най-голям процент от левкоцитите, най-често техните вариации променят и общия брой левкоцити и носят най-много клинична стойност.
Високи неутрофили и повишен общ брой левкоцити наблюдаваме при хронично възпаление, каквото често се наблюдава при повечето ревматични болести – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, системни васкулити, но и при инфекции. Сами разбирате, че активността на ревматичните болести и инфекцията се лекуват съвсем различно, затова е много важно да успеем правилно да интерпретираме резултатите и в контекста на добрия преглед и някои допълнителни кръвни изследвания, за да поставим правилната диагноза и да изберем подходящото лечение. Други причини са:
- тютюнопушене
- ракови заболявания
- стрес
- употребата на някои лекарства (например кортикостероиди).
- хематологични заболявания
Понякога леко повишените стойности могат да са резултат и от скорошен стрес, физическо натоварване или дори обилно хранене.
Вижда се, че високите неутрофили могат да имат много както доброкачествени, така и сериозни причини, затова трябва да оставите вашият лекуващ лекар да анализира ситуацията. В моята практика повишените неутрофили в повечето случаи не са причина за безпокойство.
Ниските неутрофили също са свързани с множество причини, като от ревматичните болести това са лупусът и доста по-рядко ревматоиден артрит. В практиката обаче по-често това състояние е свързано с приема на медикаменти и токсични вещества, затова в тези случаи е много важно да се уточни какви лекарства, вкл. добавки приема пациентът. При много тежки инфекции също може да се наблюдават ниски неутрофили, както и при някои кръвни заболявания.
Високите лимфоцити най-често са свързани с хронични и остри инфекции като туберкулоза, бруцелоза, коклюш, вирози. Друга главна причина са някои хематологични болести.
Лимфопенията или ниските лимфоцити е чест феномен и маркер за активност при пациентите със системен лупус еритематозус, но може да се засилва от кортикостероиди и имуносупресори. За щастие, тя рядко е изразена и в повечето случаи не е свързана с по-висок от останалите СЛЕ пациенти риск от инфекция. Лимфопенията сама по себе си не е причина да се променя или започва терапия.
Други причини са редица остри и хронични инфекции – HIV, коронавирусна инфекция, паротит, херпес инфекции, вродени имунни дефицити, медикаменти (особено кортикостероиди) и др.
Тромбоцити (PLT)
Тромбоцитите участват в кръвосъсирването. Ниските тромбоцити или тромбоцитопенията са чест феномен при СЛЕ и антифосфолипидния синдром, но рядко стойностите са толкова ниски, че да повишат риска от клинично значимо кървене, поради което лично аз рядко променям или включвам терапия само заради този показател. Ниски тромбоцити могат да се наблюдават и при някои инфекции, хематологични болести, други автоимунни болести, ДИК синдром, медикаменти и др.
Високите тромбоцити в ревматологията са най-често признак на възпаление (нещо подобно като СУЕ и С-реактивен протеин) – най-често от активност на болестта или съпътстваща инфекция.
Хемоглобин (HGB)
Ниският хемоглобин или анемията се срещат повсеместно сред пациентите с активни ревматични болести – т.нар анемия на хроничната болест. Много е важно пациентите да не си самоназначават железни препарати, защото много често анемиите при болните с ревматични болести не са свързани с железен дефицит. Железният дефицит обикновено се съчетава с нисък феритин, докато при анемията на хроничното заболяване феритинът често е нормален или повишен.
Биохимични изследвания
Биохимичните изследвания са важни при проследяването на пациентите с ревматични заболявания. Ето и най-често пусканите:
Чернодробните ензими ALAT и ASAT – пускаме ги, защото доста от нашите лекарства имат токсичен върху черния дроб ефект. За щастие, в повечето случаи той не е изразен или липсва и при добро проследяване можем да реагираме своевременно. Тези ензими се вдигат и при поли-/дерматомиозит. При пациентите с миозит е характерно повишението не само на ALAT и ASAT, но и на КК (креатин киназа).
Креатинин – отпаден продукт на мускулния метаболизъм, който се елиминира от бъбреците и от неговите стойности съдим за бъбречната функция. Бъбреците често се засягат при редица ревматични болести като лупус и васкулити.
С-реактивният протеин е маркер за възпаление, който ни помага да оценяваме активността на болестта, за наличието на инфекции, да отчитаме ефекта от терапията. За разлика от скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ), той реагира много бързо – в рамките на часове. CRP е по-надежден при оценка на бързи промени във възпалението, докато СУЕ отразява по-бавно настъпващи процеси.
Пикочната киселина e разграден продукт на някои от молекулите, които изграждат ДНК. До определени стойности тя е в разтворимата си форма, но при по-високи концентрации започва да се отлага в тъканите. При някои хора отлагането в ставите предизвиква остър артрит, известен като подагра. Важно е да знаете, че повишената пикочна киселина не винаги означава подагра. Пикочната киселина е независим сърдечно-съдов рисков фактор, подобно на диабета, високото кръвно и холестерол, и често се асоциира с тях.
Тъй като често пациентите с ревматични болести имат и други заболявания или засягане на много органи, често следим глюкоза, електролити (K, Na, Cl), хормонален статус, коагулация и др.
В заключение, лабораторните изследвания са незаменим помощник, но никога не трябва да се тълкуват изолирано. Само в контекста на прегледа и клиничната картина те могат да ни покажат вярната посока. При съмнение или неясни резултати винаги се консултирайте със специалист.