Комбинацията от belimumab и rituximab намалява риска от неуспех на лечението при тежък лупус

Ново проучване сочи, че пациентите с лупусен нефрит или друга тежка форма на системен лупус еритематозус (СЛЕ) имат значително по-нисък риск от неуспех на лечението, когато получават последователна прицелна терапия срещу B-клетките с belimumab и rituximab, в сравнение със стандартното лечение с кортикостероиди и mycophenolate mofetil. Резултатите от рандомизираното проучване фаза 3 SynBioSe-2 показват, че този подход позволява спиране на mycophenolate mofetil на шестия месец и осигурява по-добър контрол на заболяването с по-малко имуносупресори в поддържащата фаза.

Методи

В многоцентровото проучване били включени 71 възрастни пациенти (80% жени, средна възраст 34 години) с лупусен нефрит или тежък СЛЕ. Участниците имали средна давност на заболяването 5 години и висока болестна активност (среден индекс SLEDAI 19,25). Почти всички (96%) били с бъбречно засягане – предимно лупусен нефрит клас III/IV или III/IV+V, със средна протеинурия 1,55 g/ден, средна скорост на гломерулна филтрация 88,5 mL/min/1,73 m² и позитивни анти-dsDNA антитела при 86% от случаите.

Всички пациенти започнали индукционно лечение с prednisolone и mycophenolate mofetil. Участниците били разпределени на случаен принцип в две групи: контролна група на стандартна терапия (35 души), която продължила лечението с prednisolone и mycophenolate mofetil, и интервенционна група (36 души), при която към терапията били добавени belimumab (от началото на проучването и на всеки 2 седмици след това) и rituximab (на 4-та и 6-та седмица). При пациентите на комбинирана биологична терапия дозата на mycophenolate mofetil била намалена на четвъртия месец и напълно спряна на шестия месец. В двете групи дозата на prednisolone била постепенно понижена до 7,5 mg до 28-ата седмица и до 5 mg до 52-рата седмица. Основният показател за оценка бил времето до неуспех на лечението.

Резултати

Било установено, че пациентите на схема с belimumab и rituximab имали с 61% по-нисък риск от неуспех на лечението спрямо групата на стандартна терапия (HR 0,39; p = 0,005). Този ефект се дължал основно на по-ниския риск от неуспех, свързан с активността на лупуса (HR 0,42; p = 0,027), и на значително по-редките бъбречни обостряния (HR 0,09; p = 0,004). При пациентите в интервенционната група приемът на mycophenolate mofetil бил успешно прекратен след 28-ата седмица.

Общо неуспех на лечението бил отчетен при 33,3% от пациентите на комбинирана биологична терапия срещу 71% от тези на стандартно лечение, като бъбречните пристъпи били причина за неуспех съответно при 8,3% и 40% от тези случаи. Честотата на постигане на пълна клинична ремисия по критериите DORIS не се различавала съществено между двете групи.

По отношение на бъбречния отговор (протеинурия под 0,75 g/ден), на 28-ата седмица двете групи показали еднакъв резултат (65%), но на 104-тата седмица пълният бъбречен отговор се запазил при 62% от пациентите на belimumab и rituximab, докато при стандартната терапия спаднал до 29% (при по-строг критерий под 0,5 g/ден – съответно 56% срещу 29%).

Честотата на сериозните нежелани събития била сходна и дори леко по-ниска в групата с belimumab и rituximab (25% срещу 31,4% при стандартната терапия). Въпреки това инфекциите (предимно на дихателните пътища, пикочните пътища и стомашно-чревния тракт) се срещали по-често при комбинираното лечение – при 77,8% от пациентите спрямо 62,9% в контролната група, като разликата била най-изразена през индукционната фаза, а в поддържащата фаза честотата се изравнявала. В интервенционната група бил регистриран и един смъртен случай.

Обсъждане и заключение

Авторите и независими експерти в областта на ревматологията отбелязват, че последователното блокиране на B-клетъчния активиращ фактор (BAFF) с belimumab и изчерпването на B-клетките чрез rituximab има ясна биологична логика. При самостоятелно приложение на rituximab нивата на BAFF често се повишават реактивно, което може да доведе до възстановяване на автореактивните B-клетки и нови пристъпи – ефект, който добавянето на belimumab потиска. Освен това спирането на mycophenolate mofetil позволява на останалата част от имунната система (включително T-клетките) да функционира нормално по време на поддържащото лечение.

Специалистите обаче обръщат внимание на две важни уточнения. Първо, съвременните препоръки за лечение на лупусен нефрит вече включват тройна терапия още от самото начало (mycophenolate mofetil, кортикостероиди и трети медикамент като belimumab, voclosporin или obinutuzumab), поради което контролната група в проучването не отразява напълно актуалния стандарт. Второ, по-дълбокото потискане на B-клетките крие по-висок риск от инфекции в началните месеци, което налага предварителна ваксинация на пациентите и внимателно проследяване. Въпреки нуждата от по-мащабни проучвания, резултатите показват обещаваща перспектива за ефективен дългосрочен контрол на тежкия лупус без необходимост от постоянен прием на широк имуносупресор.

Източник

Проучването SynBioSe-2 е проведено от екип с водещи изследователи д-р Мике ван Схайк (Mieke van Schaik) и д-р Елине Арендс (Eline Arends) от Медицинския център на Лайденския университет в Нидерландия. Резултатите са представени на годишния конгрес на Американския колеж по ревматология (ACR) през 2026 г.