Автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HSCT) може да осигури дългосрочен контрол на заболяването при пациенти с тежка, прогресираща системна склероза.
Това сочат резултатите от десетгодишно проследяване на пациенти от проучването NISSC1, публикувани на 29 октомври 2026 г. в The Lancet Rheumatology.
Десет години след трансплантацията общата преживяемост достига 71%, а преживяемостта без прогресия на заболяването – 60%. При значителна част от пациентите не се налага последваща имуносупресивна терапия.
Какво представлява автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки?
При автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HSCT) първоначално се събират стволови клетки от кръвта на самия пациент. След това чрез високодозова имуносупресивна терапия, обикновено включваща cyclophosphamide и антитимоцитен глобулин, се потиска голяма част от имунната система.
Събраните предварително стволови клетки се вливат обратно, за да възстановят кръвотворенето и да подпомогнат изграждането на нова имунна система. При автоимунните заболявания целта е своеобразно „рестартиране“ на имунитета и премахване на патологичните имунни реакции.
За разлика от алогенната трансплантация, при която стволовите клетки се получават от друг човек и която се използва предимно при левкемии, други хематологични заболявания и някои имунни дефицити, автоложната трансплантация не изисква донор.
Основното ѝ предимство е липсата на риск от реакция на присадката срещу приемника (GVHD), поради което обикновено не се налага продължителна имуносупресия за предотвратяване на това усложнение. При алогенната трансплантация такава терапия често е необходима в продължение на месеци, а понякога и години.
Автоложната HSCT обаче също носи сериозни рискове, включително тежки инфекции, органна токсичност, безплодие и вторични злокачествени заболявания. След процедурата е необходим период на възстановяване на имунитета, включително противоинфекциозна профилактика. При част от пациентите със системна склероза впоследствие може да се наложи повторно започване на имуносупресивно лечение поради рецидив или прогресия на заболяването.
Как е проведено проучването?
NISSC1 е многоцентрово проучване, проведено в 13 европейски центъра, което включва 80 пациенти с тежка, прогресираща системна склероза. Всички участници преминали първа автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки между декември 2012 г. и януари 2016 г.
Средната възраст при трансплантацията била 43 години, а 71% от пациентите били жени. Болните били проследени средно 9,2 години.
Основният показател за ефективност бил преживяемостта без прогресия на заболяването. Прогресията се оценявала чрез промени в кожното засягане, белодробната и сърдечната функция, телесното тегло и бъбречната функция.
Основни резултати
Преживяемостта оставала сравнително висока и десет години след трансплантацията.
| Период след трансплантацията | Преживяемост без прогресия | Обща преживяемост |
|---|---|---|
| 2 години | 81% | 90% |
| 5 години | 72% | 86% |
| 10 години | 60% | 71% |
На десетата година кумулативната честота на рецидивите достигнала 21%, а тази на прогресията на заболяването – 26%.
По време на проследяването починали 18 пациенти. Причините за смъртта били:
- Пет смъртни случая, свързани с трансплантацията.
- Девет вследствие на прогресия на системната склероза.
- Два вследствие на злокачествени заболявания.
- Два вследствие на късни тежки инфекции.
Необходимост от последваща имуносупресивна терапия
Един от важните резултати е, че значителна част от пациентите постигнали продължителен контрол на заболяването без необходимост от поддържащо имуносупресивно лечение.
При 43% от участниците имуносупресивната терапия била възобновена, като медианата на времето до започването ѝ била 25 месеца след трансплантацията.
При други 43% от пациентите не се наложило възобновяване на имуносупресивно лечение до последното проследяване.
Тези резултати показват, че автоложната трансплантация може да осигури продължителен терапевтичен ефект, но не гарантира окончателно прекратяване на болестната активност.
Дългосрочна безопасност
Проучването оценило и честотата на късните усложнения след трансплантацията.
На десетата година кумулативната честота била:
- 20% за късни тежки инфекции.
- 14% за вторични автоимунни заболявания.
- 8% за злокачествени заболявания.
- 5% за големи нежелани сърдечносъдови събития.
Резултатите подчертават необходимостта от продължително проследяване дори при пациенти с добър първоначален терапевтичен отговор.
Какво е клиничното значение?
Автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки представлява терапевтична възможност при внимателно подбрани пациенти с тежка, прогресираща системна склероза.
Десетгодишните резултати от NISSC1 показват, че постигнатият контрол на заболяването може да се запази в продължение на много години, включително без необходимост от последваща имуносупресивна терапия.
Трансплантацията обаче е свързана със значителни ранни и късни рискове, а рецидиви и прогресия остават възможни.
Освен това проучването е наблюдателно и не включва контролна група, поради което не позволява директно сравнение с други терапевтични подходи.
Източник: Henes J. и сътр. Autologous haematopoietic stem-cell transplantation in systemic sclerosis: long-term follow-up of the NISSC1 study. The Lancet Rheumatology, публикувано онлайн на 29 октомври 2026 г. DOI: 10.1016/S2665-9913(26)00227-4.
