Капиляроскопията е неинвазивен, лесен и безопасен метод за оценка на микроциркулацията (капилярите) в нокътната гънка при пациенти със синдром на Рейно. Най-важните показания на капиляроскопията са отличаване на първичен от вторичен (патологичен) синдром на Рейно и ранна диагноза на системната склероза (склеродермия) и сродни заболявания – често преди появата на останалите симптоми.
При склеродермия промените в капилярите имат определена специфика и последователност и често имат връзка с измененията във вътрешните органи. Капиляроскопското изследване е включено в критериите за диагноза на това заболяване.
Как се провежда изследването?
Използва се видеомикроскоп (капиляроскоп). Под голямо увеличение се оглеждат капилярите в прехода нокът–кожа (нокътна гънка) на пръстите на ръцете; върху гънката се поставя капка масло (напр. кедрово/бадемово) за по-добра видимост. Нокътните гънки на стъпалата също могат да се изследват, но промените там обичайно отразяват тези в ръцете и са по-трудни за стандартизиране.
Процедурата е напълно безболезнена и неинвазивна.
Подготовка на пациента за капиляроскопия
За оптимален образ е хубаво да се спазват някои общи правила:
-
без маникюр/рязане на кожички и травми в зоната 10–14 дни предварително;
-
престой в топло помещение и аклиматизация 10–15 минути;
-
избягване на кофеин и никотин 4–6 часа преди изследването.
Забележка: понякога не всички пръсти дават оптимален образ (механична травма, перикапилярен оток, индивидуални особености).
Какво виждаме на капиляроскопията? Видове капиляроскопска находка.
Най-общо капиляроскопската находка може да бъде класифицирана като:
- Нормална – капилярите имат нормална структура (допустими са редица вариации), големина и гъстота. Този тип находка се среща при здравите лица и повечето пациенти с първичен синдром на Рейно.
- Неспецифични промени – капилярите имат отклонения – напр. намален брой, наличие на ненормална морфология, дилатация, микрокръвоизливи и други. Тук връзката с конкретни заболявания е по-неясна. Могат да се наблюдават, както при здрави хора с първичен синдром на Рейно, така и при лица с различни автоимунни болести (най-често различни от склеродермия). Обикновено при здравите лица има единични и еднотипни неспецифични отклонения, докато при пациентите със системни заболявания често се наблюдават няколко типа нарушения с дифузно разпространение.
- Склеродермен тип/склеродермоподобен тип – наблюдава се при лица със склеродермия (дори и на много ранен етап от болестта), смесена съединително-тъканна болест, дерматомиозит. Склеродермният тип обичайно се описва като ранен / активен / късен модел.
Синдромът на Рейно е клинична, а не капиляроскопска диагноза
Това е ключово уточнение, често неразбрано както от пациенти, така и от лекари. Синдромът (или феноменът) на Рейно се определя по характерната клинична триада – побеляване, посиняване и зачервяване на пръстите при излагане на студ или емоционален стрес.
Капиляроскопията не поставя диагнозата „синдром на Рейно“. Нейната функция е да оцени дали има структурни промени в капилярите, които биха насочили към вторична форма на Рейно (например при системна склероза).
Капиляроскопията може да е нормална при болни и отклонена при здрави лица
Повечето здрави хора и пациенти с първичен синдром на Рейно имат нормална капиляроскопска картина. Възможно е понякога да се наблюдават неспецифични промени – леко дилатирани капиляри, единични микрокръвоизливи или неравномерно разположение.
Тези находки нямат задължително патологично значение и могат да се дължат на функционални съдови реакции или технически особености при изследването (например недостатъчно адаптиране на кожната температура, микротравми в областта на нокътната гънка).
Същевременно при пациенти със системни заболявания (особено от несклеродермния спектър) може да се наблюдава нормална или неспецифична находка. Според литературни данни, при 30-50% от лицата с вторичен синдром на Рейно в контекста на системно ревматично заболяване от несклеродермен спектър може да има нормална капиляроскопия.
Затова капиляроскопията има най-голяма стойност в диагнозата на заболявания от склеродермния спектър, при които се наблюдават типични промени — гигантски капиляри, аваскуларни зони и неоангиогенеза. При около 95% от пациентите с клинично изявена склеродермия се наблюдават типични капиляроскопски промени.
Кога да се повтори капиляроскопията?
-
При първичен Рейно със съмнение за еволюция към вторичен: контрол след 6–12 месеца.
-
При вече диагностицирана системна склероза: периодично проследяване (напр. веднъж годишно) за оценка на прогресия.
