ANA-профилът (още известен като ANA-блот) е едно от най-често назначаваните изследвания. Той включва 16 антитела, които имат своето значение в диагностиката на ревматичните автоимунни заболявания.
Кога се назначва ANA-профил?
АНА-профилът обикновено се назначава от лекар-ревматолог или имунолог при пациенти със симптоми, които биха могли да се свържат с автоимунно заболяване, и високи стойности на ANA-скрининг (АНА-титър).
anti-nRNP/Sm антителата най-често се позитивират при пациенти със смесена съединително-тъканна болест (MCTD, болест на Sharp), но могат да се наблюдават и при пациенти с лупус. Наличието на anti-nRNP/Sm при негативен анти-Sm е сочещо по-скоро за MCTD.
anti-Sm e много специфично антитяло за системен лупус еритематозус, но се среща само при около 30% от пациентите с тази болест. С много по-ниска честота може да се наблюдава при пациенти с MCTD.
anti-SSA (Ro) – антитяло, което се среща при различни автоимунни заболявания – синдром на Сьогрен (особено в комбинация с anti-SSB (La)), системен лупус еритематозус, склеродермия, миозит и други. Понякога се наблюдава и при лица без очевидни симптоми на автоимунно заболяване.
anti-Ro-52 – засега няма допълнително клинично значение, често се съчетава с анти- Ro.
anti-SSB (La) – наблюдава се почти винаги в съчетание с анти-Ro и се наблюдава при над 60% от пациентите с първичен синдром на Сьогрен, при 20-70% от пациентите с вторичен синдром на Сьогрен и около до около 15% от пациентите със системен лупус еритематозус (обикновено, когато имат синдром на Сьогрен)
anti-Scl-70 са антитела, специфични за системната склероза (склеродермия, прогресивна системна склероза). Асоциира се с дифузната форма на болестта и нейните последствия – по-изразено уплътняване на кожата, фиброза на белия дроб.
anti-PM-Scl са антитела, които се срещат при пациенти с припокриване на склеродермия и миозит. Често в клиничната практика се наблюдават слабо позитивни стойности без клинично значение.
anti-Centromere B са антитела, специфични за ограничената форма на склеродермия, където по-често се наблюдават ранични по пръстите, белодробна хипертония (т.е повече съдови изяви)
anti-PCNA – са специфични за лупус, но са сравнително редки.
anti-dsDNA – са класически антитела при лупус. Често в клиничната практика се наблюдават гранични или слабо позитивни стойности – най-често при други автоимунни заболявания или след инфекции.
anti-nucleosomes – са специфични за системен лупус еритематозус антитела.
anti-histones – са антитела, срещащи се при т.нар drug-induced lupus (при над 90% от пациентите) – лупус-подобно състояние, индуцирано от някои лекарства; срещат се също и при същинския лупус.
anti- Rib.P – специфични са за системен лупус еритематозус.
anti-M2 – асоцииират се първичен билиарен холангит и хепатит, но могат да се срещат и при ревматичните автоимунни заболявания, например склеродермия.
anti-DFS70 – свързани с понижен риск от системно автоимунно ревматично заболяване, особено ако липсват други специфични антитела.
Трябва да се има предвид, че често ANA-профилът дава гранични или слабо позитивни резултати. Много е важно пациентът да се оцени от ревматолог относно дали тези отклонения са клинично значими, тъй като практиката сочи, че голям процент от пациентите с такива гранични резултати всъщност нямат автоимунно заболяване.
Д-р Копчев е ревматолог в София с опит в лечението на системни заболявания на съединителната тъкан, асоциирани с високи ANA като лупус, склеродермия, синдром на Сьогрен.
Вижте още по темата:
Имам високи антинуклеарни антитела (ANA) – какво следва от това?
Имунологични изследвания в ревматологията
