Пероралният селективен TYK2 инхибитор deucravacitinib води до по-висока честота на ACR20 отговор спрямо плацебо при активен псориатичен артрит (ПсА). Подобрението се запазва до 52-рата седмица и обхваща различни прояви на заболяването, сочи проучване.
Методология
Фаза 3 проучването било проведено в 124 центъра в 18 държави. Били включени 729 пациенти с активен ПсА на средна възраст 49 години, 51,7% от които били жени.
Участниците получавали:
- deucravacitinib 6 mg веднъж дневно – 312 пациенти;
- плацебо – 312 пациенти;
- apremilast 30 mg два пъти дневно – 105 пациенти, като референтна група за безопасност.
След 16-ата седмица пациентите на плацебо преминали към deucravacitinib. Проследяването продължило до 52-рата седмица.
Основната крайна цел била постигането на ACR20 на 16-ата седмица. Оценени били още ACR50/70, PASI75, минимална болестна активност, HAQ-DI, ентезит и дактилит.
Основни резултати
На 16-ата седмица ACR20 постигнали 54,2% от пациентите на deucravacitinib спрямо 39,4% на плацебо (P = 0,0002).
Отговорът се запазил до 52-рата седмица:
- 62,2% при продължилите deucravacitinib;
- 67,3% при преминалите от плацебо към deucravacitinib.
Подобно подобрение било наблюдавано при ACR50 и ACR70. Deucravacitinib превъзхождал плацебо и по отношение на PASI75, минималната болестна активност, физическата функция и оцененото от пациентите здравословно състояние.
Нежелани събития през първите 16 седмици били регистрирани при 62,8% от пациентите на deucravacitinib, 54,7% на плацебо и 73,3% на apremilast. Повечето били леки или умерени и отзвучали без допълнителна намеса. Не били регистрирани смъртни случаи.
Практическо значение
Резултатите подкрепят deucravacitinib като потенциална перорална възможност за лечение на активен ПсА, с ефект върху ставните и кожните прояви и приемлив профил на безопасност до 52-рата седмица.
Източник
Проучването е ръководено от д-р Philip J. Mease от медицинския център Providence Swedish и Медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сиатъл, САЩ. Резултатите са публикувани онлайн на 20 юли 2026 г. в списание Arthritis & Rheumatology.
