Намаляването на дозите на биологичните и таргетните синтетични болестопроменящи антиревматични лекарства (b/tsDMARDs) може да бъде ефективна стратегия при пациенти с ревматоиден артрит (РА), които поддържат ниска болестна активност в продължение на поне 6 месеца.
Това показват резултатите от ново рандомизирано клинично проучване, според което близо 90% от пациентите запазват ниска болестна активност след намаляване на лечението, като резултатите на 24-тата седмица не са по-лоши от тези при продължаване на стандартните дози.
Как е проведено проучването?
Изследователи от Южна Корея провели 24-седмично рандомизирано клинично проучване в 12 специализирани ревматологични центъра между юли 2020 г. и декември 2024 г.
В него участвали 348 пациенти с ревматоиден артрит, които поддържали ниска болестна активност (DAS28-СУЕ ≤3,2) в продължение на поне 6 месеца при лечение със стабилни стандартни дози на биологични или таргетни синтетични медикаменти.
Пациентите били разпределени на случаен принцип в две групи:
- Група със запазване на лечението (177 пациенти) – продължили да получават медикаментите в стандартните дози през целия период на проучването.
- Група с намаляване на лечението (171 пациенти) – дозите били намалявани по предварително определен протокол. При подкожните биологични медикаменти интервалите между приложенията били удължавани на два етапа, а при JAK инхибиторите дневната доза била намалена с приблизително 50% още в началото на проучването.
Използваните медикаменти включвали TNF инхибиторите adalimumab и etanercept, други биологични лекарства – abatacept и tocilizumab, както и JAK инхибиторите baricitinib и tofacitinib.
Най-голям дял от пациентите получавали TNF инхибитори (42,2%), следвани от JAK инхибиторите (37,4%).
Основната цел била да се установи дали намаляването на дозите позволява запазване на ниска болестна активност след 24 седмици, без клинично значимо влошаване спрямо продължаването на стандартното лечение.
Изследователите проследявали също честотата на ремисия, промените в болестната активност, оценката на пациентите за здравословното им състояние и нежеланите събития.
Резултати: близо 90% от пациентите запазват ниска болестна активност
На 24-тата седмица ниска болестна активност поддържали:
- 89,6% от пациентите, продължили лечението със стандартните дози;
- 88,2% от пациентите, при които дозите били намалени.
Разликата между двете групи била едва 1,4 процентни пункта. По този начин намаляването на дозите изпълнило предварително определения критерий за не по-ниска ефективност спрямо стандартното лечение.
Въпреки сходните резултати по отношение на поддържането на ниска болестна активност, били установени някои различия.
На 12-тата седмица ремисия според DAS28-СRP била постигната при 94,9% от пациентите на стандартно лечение и 86,4% от тези с намалени дози. Разликата била статистически значима.
На 24-тата седмица пациентите с намалени дози имали и малко по-високи стойности на показателите за болестна активност DAS28-СУЕ и SDAI в сравнение с пациентите, продължили стандартното лечение.
Следователно, въпреки че повечето пациенти запазили добър контрол на заболяването, намаляването на дозите било свързано с известно повишаване на болестната активност.
Какво се случва при влошаване след намаляване на дозата?
При 23 пациенти от групата с намалено лечение ниската болестна активност била загубена до 12-тата седмица.
При тях дозите били увеличени отново съгласно предварително определения протокол.
До 24-тата седмица 17 от тези 23 пациенти (74%) отново постигнали ниска болестна активност.
Този резултат показва, че при значителна част от пациентите влошаването след намаляване на дозата може да бъде овладяно чрез своевременно възстановяване на по-интензивното лечение.
През целия период на проучването не били установени статистически значими разлики между двете групи в резултатите от оценките, предоставени от самите пациенти, включително показателите, свързани със здравословното им състояние.
Нежелани събития
За 24-седмичния период били регистрирани общо 25 нежелани събития:
- 9 в групата със стандартни дози;
- 16 в групата с намалени дози.
В групата със стандартно лечение не били регистрирани злокачествени заболявания или сериозни инфекции.
В групата с намалени дози били установени едно злокачествено заболяване и една сериозна инфекция.
Малкият брой събития и сравнително краткото проследяване не позволяват да се направят категорични заключения за разликите в безопасността между двете стратегии.
Какво е практическото значение на резултатите?
Според авторите постепенното намаляване на дозите на биологичните и таргетните синтетични медикаменти е приложима терапевтична стратегия при внимателно подбрани пациенти с ревматоиден артрит, които са постигнали трайно ниска болестна активност.
Резултатите показват, че при приблизително 9 от 10 пациенти добрият контрол на заболяването може да бъде запазен за период от 6 месеца въпреки намаляването на лечението.
Авторите обаче подчертават необходимостта от внимателен подбор на пациентите, редовно проследяване на болестната активност и своевременно увеличаване на дозата при признаци на влошаване.
„Структурираният подход за намаляване на дозите на b/tsDMARDs изглежда осъществима терапевтична стратегия при пациенти с ревматоиден артрит, постигнали трайно ниска болестна активност. При внимателен подбор, стриктно проследяване и своевременно увеличаване на лечението при необходимост намаляването на дозите може да ограничи терапевтичното натоварване, като същевременно запази контрола на заболяването и качеството на живот“, заключават изследователите.
Важно ограничение на проучването е сравнително краткият период на проследяване от 24 седмици, който не позволява оценка на дългосрочното поддържане на болестния контрол и риска от прогресия на структурните ставни увреждания.
Източник: Park DJ и сътр. Arthritis & Rheumatology. Публикувано онлайн на 6 октомври 2026 г. DOI: 10.1002/art.70363.
