Рискът от остеонекроза на челюстта (ONJ) остава много нисък при използване на стандартни дози антирезорбтивни лекарства, като не се установяват съществени разлики между бифосфонатите, denosumab и селективните модулатори на естрогенните рецептори (SERM). Това показват резултатите от проучване, представено на годишния конгрес на Американското дружество за изследване на костите и минералния метаболизъм (ASBMR) през 2026 г. в Бостън.
Според д-р Kyoung Jin Kim, доцент по ендокринология и метаболизъм в Медицинския колеж на Корейския университет в Сеул, резултатите са успокояващи по отношение на започването на лечение при пациенти с висок риск от фрактури.
„При лечението на остеопороза остеонекрозата на челюстта е рядко усложнение и рискът от нея не бива да се надценява при преценката на ползите от профилактиката на фрактурите спрямо потенциалните нежелани ефекти“, посочва Kim.
Честотата на остеонекрозата на челюстта в общата популация е под 0,001%, но е малко по-висока – между 0,02% и 0,05% – при пациентите с остеопороза, лекувани с ниски дози антирезорбтивни медикаменти.
Въпреки това проучванията, които директно сравняват риска между трите основни лекарствени групи, са ограничени. Бифосфонатите остават най-често използваните антирезорбтивни средства, но приложението на denosumab нараства бързо след 2018 г., докато употребата на SERM се увеличава по-плавно от около 2012 г.
Дизайн на проучването
Изследователите използвали данни от националната здравноосигурителна база на Южна Корея, за да сравнят риска от остеонекроза на челюстта при 177 693 пациенти с остеопороза на възраст 50 или повече години, започнали антирезорбтивно лечение между юли 2016 г. и декември 2021 г.
След изключване на пациентите с терминална бъбречна недостатъчност, онкологично заболяване в анамнезата, предходна остеонекроза на челюстта или предходно лечение с анаболни медикаменти за остеопороза, участниците били разпределени в три групи:
- 156 448 пациенти, лекувани с бифосфонати;
- 7996 пациенти, лекувани с denosumab;
- 13 249 пациенти, лекувани със SERM.
Жените представлявали 94% от изследваната популация, а средната възраст била 68 години. Пациентите, получаващи SERM, били малко по-млади (средна възраст 64 години), докато сред лекуваните с denosumab по-често се срещали бъбречни заболявания и предходни фрактури.
Основният показател за оценка бил появата на нови случаи на остеонекроза на челюстта след започване на лечението, като проследяването продължило до декември 2023 г.
Остеонекрозата на челюстта била дефинирана като наличие на оголена кост в лицево-челюстната област, която не заздравява в продължение на поне 8 седмици при пациент, лекуван с антирезорбтивен медикамент.
Резултати: около 4 случая на остеонекроза на 10 000 пациенти годишно
Резултатите показали, че остеонекрозата на челюстта е изключително рядко усложнение, независимо от използвания медикамент за лечение на остеопороза.
При пациентите, лекувани с бифосфонати, били установени приблизително 4 случая на остеонекроза на всеки 10 000 пациенти за една година. Честотата при лекуваните с denosumab била практически същата – също около 4 случая на 10 000 пациенти годишно.
Изследователите използвали няколко различни статистически подхода, за да сравнят трите лекарствени групи. При основните анализи не били установени статистически значими разлики в риска от остеонекроза между бифосфонатите, denosumab и селективните модулатори на естрогенните рецептори (SERM).
При допълнителен анализ, който отчитал смяната на медикаментите и повторното започване на лечение, честотата на остеонекрозата при denosumab била малко по-висока – приблизително 7 случая на 10 000 пациенти годишно. Разликата спрямо бифосфонатите обаче не била статистически значима.
Според изследователите тази по-висока честота вероятно се обяснява с факта, че част от пациентите първоначално са получавали бифосфонати, а впоследствие са преминали към denosumab. По този начин те имали по-продължителна обща експозиция на антирезорбтивно лечение.
При SERM бил установен по-нисък риск от остеонекроза в този допълнителен анализ, като разликата спрямо бифосфонатите била статистически значима. Авторите обаче подчертават, че резултатът трябва да се интерпретира предпазливо поради малкия брой регистрирани случаи.
Основният извод от проучването е, че рискът от остеонекроза на челюстта при лечение на остеопороза е много нисък, като не се установяват убедителни доказателства, че denosumab е по-рисков от бифосфонатите.
Ползите от лечението надвишават риска от остеонекроза
Д-р Lauren E. Crocco, ортопедичен хирург и преподавател в Montefiore Einstein в Ню Йорк, която не е участвала в проучването, определя резултатите като успокояващи.
„Те отново подчертават, че остеонекрозата на челюстта е изключително рядко събитие, независимо от избрания медикамент“, коментира тя пред Medscape Medical News.
Според Crocco остеопоротичните фрактури са значително по-чести от остеонекрозата на челюстта и поради това лекарите трябва да продължат да предписват подходящо лечение за профилактика на фрактурите.
Тя отбелязва, че приблизително половината от жените ще получат остеопоротична фрактура в определен момент от живота си.
„Фрактурите вследствие на остеопороза могат да променят съществено живота на пациентите, затова профилактиката им трябва да бъде основен приоритет при хората с повишен риск“, посочва Crocco.
По думите ѝ редовното приложение на антирезорбтивни медикаменти при подходящо подбрани пациенти може да намали риска от фрактури с до 40%.
„Лечението и профилактиката на остеопоротичните фрактури са от съществено значение за запазване на подвижността и доброто здравословно състояние на пациентите в напреднала възраст“, допълва тя.
Crocco признава, че остеонекрозата на челюстта може да бъде тежко усложнение, което лекарите се стремят да предотвратят.
„В медицината винаги трябва да се търси баланс между ползите и рисковете. При повечето пациенти ползите от лечението на остеопорозата продължават да надвишават риска от остеонекроза на челюстта“, подчертава тя.
Значението на денталното здраве преди започване на лечението
Въпреки ниския риск от остеонекроза, преди започване на лечение за остеопороза лекарите трябва да установят дали пациентът има планирани стоматологични хирургични интервенции в близко бъдеще, тъй като това може да повлияе върху избора на медикамент или момента на започване на терапията.
Crocco подчертава, че добрата комуникация между пациента и лекуващия лекар е от съществено значение.
„Важно е лекарят да разполага с информация за настоящото дентално здраве на пациента, както и за предходни стоматологични проблеми, за да може да вземе информирано решение при предписване на тези медикаменти“, посочва тя.
Източник: Medscape Medical News. Antiresorptive Jaw Osteonecrosis Risks Compared in New Study. Проучване, представено на ASBMR Annual Meeting 2026, Бостън.
