Милиони възрастни хора приемат глюкозамин за облекчаване на ставните болки и симптомите на остеоартроза. Ново проучване, публикувано в списание Nature Metabolism, обаче установява връзка между употребата му и повишения риск от прогресия на когнитивните нарушения и смъртност при пациенти с деменция.
Резултатите повдигат въпроси относно дългосрочната безопасност на тази широко използвана хранителна добавка, особено при хора с вече установени когнитивни нарушения.
Какво показва проучването?
Изследователите анализирали електронни здравни досиета на повече от 24 000 пациенти с болест на Алцхаймер и други форми на деменция, както и на близо 42 000 души с леко когнитивно нарушение.
Приблизително 8% от участниците приемали глюкозамин.
Резултатите показали, че употребата на глюкозамин е свързана с:
- 25% по-висок риск от прогресия на лекото когнитивно нарушение към деменция в рамките на 5 години.
- 25% по-висок риск от смърт в рамките на 10 години при пациентите с вече диагностицирана деменция.
Тези стойности представляват относително повишение на риска и не означават, че 25% от приемащите глюкозамин развиват деменция.
Как глюкозаминът може да повлиява мозъчната функция?
Изследователите предполагат, че установената връзка може да се обясни с процес, наречен гликозилиране.
При него към белтъците се прикрепят захарни молекули, които участват в регулирането на тяхната структура, функция и вътреклетъчно разпределение.
При анализ на мозъчна тъкан от починали пациенти с болест на Алцхаймер учените установили повишено гликозилиране, което корелирало с тежестта на заболяването.
Допълнителни експерименти с животински модели показали, че потискането на гликозилирането подобрява когнитивните функции, докато приложението на глюкозамин води до тяхното влошаване.
Тези резултати предполагат възможен механизъм, чрез който глюкозаминът би могъл да влияе неблагоприятно върху невродегенеративните процеси.
Доказва ли проучването, че глюкозаминът причинява деменция?
Въпреки установената връзка резултатите трябва да се интерпретират предпазливо.
Проучването е обсервационно и не доказва, че приемът на глюкозамин директно причинява когнитивен спад или ускорява развитието на деменция.
Възможно е наблюдаваните различия да се дължат поне отчасти на други фактори, които не са напълно отчетени при анализа.
Експерименталните резултати при животни подкрепят наличието на потенциален биологичен механизъм, но не са достатъчни, за да се установи причинно-следствена връзка при хората.
Какво е практическото значение?
Глюкозаминът се използва широко при остеоартроза, въпреки че доказателствата за неговата клинична ефективност остават противоречиви и не показват убедителна полза при всички пациенти.
Новите данни не са основание за категорично заключение, че глюкозаминът е опасен или че всички пациенти трябва незабавно да прекратят приема му.
Те обаче поставят въпроса за съотношението между потенциалните ползи и рискове, особено при възрастни хора с леко когнитивно нарушение, болест на Алцхаймер или други форми на деменция.
При тези пациенти е разумно необходимостта от продължителен прием на глюкозамин да бъде преразгледана, като се отчетат ограничените доказателства за ефективността му при ставни заболявания.
Необходими са големи рандомизирани клинични проучвания, за да се установи дали глюкозаминът действително ускорява когнитивния спад, или наблюдаваната връзка се дължи на други фактори.
Източник: Nature Metabolism, 2026. Проучване за връзката между глюкозамина, гликозилирането и прогресията на когнитивните нарушения.
