На конгреса IACFS/ME 2025 бяха представени редица проучвания, които разкриват нови аспекти от патофизиологията на миалгичния енцефаломиелит/синдрома на хроничната умора (ME/CFS) и дългия COVID. Все повече се приема, че тези състояния са мултисистемни – засягащи нервната, имунната, автономната, ендокринната и метаболитната система.
Олекотена (пациентски ориентирана) версия на статията
Изследвания, представени на международния конгрес IACFS/ME 2025, показват, че причините за синдрома на хроничната умора (ME/CFS) и дългия COVID са сложни и засягат няколко системи в организма — нервна, имунна, кръвоносна, ендокринна и метаболитна.
Учените смятат, че при част от пациентите се развива невровъзпаление и автоимунна реакция, която нарушава енергийния баланс на клетките и води до постоянна умора, когнитивни нарушения и лоша поносимост към физическо усилие.
Автоимунни механизми и нови терапии
Германски и норвежки изследователи откриват, че при някои пациенти с ME/CFS има автоантитела, насочени срещу рецептори в нервната система и кръвоносните съдове. Това може да обясни симптоми като умора, мозъчна мъгла, студени крайници и сърцебиене.
Прилагането на имуноадсорбция (пречистване на кръвта от антитела) води до подобрение при пациенти с пост-COVID синдром. Изследват се и лекарства, насочени към клетките, които произвеждат антитела — като rituximab, ublituximab, inebilizumab и daratumumab.
Открити са генни варианти, които предразполагат към автоимунни реакции, вирусна реактивация (напр. Ебщайн-Бар вирус) и нарушения в енергийния метаболизъм.
Нови възможности: нискодозов налтрексон и оксалоацетат
Две терапии будят особен интерес:
-
Нискодозов налтрексон (LDN) – лекарство, което може да намали невровъзпалението и да възстанови функцията на определени йонни канали в имунните клетки.
-
Оксалоацетат – естествен метаболит, който подобрява енергийния метаболизъм в митохондриите. В проучванията с пациенти с ME/CFS и дълъг COVID той доведе до значимо намаляване на умората и подобрение на концентрацията.
И двете терапии се разглеждат като експериментални и допълващи, не като доказано лечение.
Какво означава това за пациентите
ME/CFS и дългият COVID се разглеждат все повече като реални биологични заболявания, а не като психогенни състояния. Напредъкът в изследванията показва, че няколко механизма се преплитат – автоимунни, възпалителни и метаболитни. В близките години вероятно ще се появят по-точни, персонализирани терапии, насочени към конкретните подтипове на заболяването.
Според д-р Луис Накул (Лондон/Ванкувър), невровъзпалението стои в центъра на процеса, като нарушенията в различните системи се поддържат взаимно в порочен кръг. Той подчертава, че няма универсално лечение, а вероятно ще са необходими комбинирани терапии, насочени към различни патофизиологични звена – включително нискодозов налтрексон (LDN), който в момента се проучва при пост-COVID синдром.
Автоимунитетът – основна насока на изследванията и потенциална терапевтична цел
Д-р Кармен Шайбенбоген, директор на Института по медицинска имунология в болница „Шарите“ (Берлин, Германия), и д-р Йостейн Флюге, старши консултант и ръководител на изследователската група по ME/CFS в катедрата по онкология и медицинска физика в Университета в Берген (Норвегия), представиха резултати от своите проучвания, изследващи ролята на автоимунитета при ME/CFS и дълъг COVID, както и работата им по терапии, насочени към потискане на тези процеси.
„Вярвам, че автоимунитетът е ключов патомеханизъм при подгрупа от пациентите с ME/CFS, и че през последните години направихме истински пробив в разбирането на това заболяване“, заявява Шайбенбоген.
В публикация от 2018 г. тя и нейните колеги прегледали наличната литература и установили, че автоимунни механизми могат да бъдат свързани с ME/CFS поне при част от пациентите, като повечето идентифицирани автоантитела са насочени срещу ядрени и невротрансмитерни рецептори. Освен това са били открити сложни взаимодействия с данни за възпаление, реактивация на вируса на Epstein–Barr, автономна дисфункция със симпатикова хиперактивност, съдова дисрегулация с хипоперфузия и нарушен енергиен метаболизъм.
„Смятаме, че имунната дисрегулация вероятно стои в началото на процеса… и вече имаме ясни доказателства, че няколко от тези нарушения са свързани с тежестта на симптомите. Всички тези механизми заедно могат да обяснят сложната клинична картина на ME/CFS, включително влошаване на симптомите след усилие“, добавя тя.
Шайбенбоген цитира и проучването DecodeME – голямо изследване с 15 579 пациенти с ME/CFS и 259 909 контроли – 29 генетични варианта, свързани със заболяването, са в гени, участващи в имунна дисрегулация, автоимунитет, нарушен антивирусен имунитет, невронна функция и митохондриален метаболизъм.
Други проучвания също откриват автоантитела както при ME/CFS, така и при дълъг COVID. Нейната група по-специално е установила, че автоантителата срещу G-протеин свързани рецептори (GPCR) са дисрегулирани и корелират със симптоми като тежест на умората и когнитивно нарушение.
Екипът на Шайбенбоген е получил финансиране от германското правителство за многоцентрова платформа за клинични изпитвания, която да провежда паралелно проучвания на различни медикаменти, заедно с подробни механистични анализи. В едно от тези проучвания при 20 пациенти с пост-COVID ME/CFS и повишени β-адренергични антитела, терапията с имуноадсорбция е довела до значително подобрение на симптомите при повечето участници.
Този метод включва селективно отстраняване на имуноглобулините от циркулацията чрез екстракорпорална адсорбция, подобно на диализа. „Пациентите не се възстановяват напълно, защото не премахваме всички антитела… но това ни дава силни доказателства, че антителата имат роля в заболяването и дори са патогенни“, казва тя.
Тези резултати насочват към потенциалното използване на лекарства, които таргетират клетките, произвеждащи автоантитела. Нейният екип търси финансиране за проучване, сравняващо интравенозно лечение с анти-CD20 антитялото ublituximab и анти-CD19 антитялото inebilizumab спрямо плацебо. И двете вече се използват за лечение на автоимунни заболявания.
„Терапиите, насочени към автоантителата, имат потенциал да се превърнат в ефективно лечение за автоимунния подтип на дълъг COVID и ME/CFS“, обобщава тя.
Нови моноклонални антитела и продължаващи проучвания
„Работим от 20 години с предположението, че при подгрупа от пациентите ME/CFS може да е заболяване, медиирано от автоантитела… Въпреки че много болни остават симптоматични с десетилетия, аз вярвам, че заболяването е принципно обратимо, тъй като няма признаци на трайно органно увреждане при възстановилите се“, каза д-р Флюге.
На базата на доказателствата, че ME/CFS представлява вариант на автоимунно заболяване с участие на В-клетки, плазматични клетки и функционални автоантитела, екипът на Флюге е изследвал ритуксимаб (насочен срещу CD20 на В-клетките) и циклофосфамид, който потиска тяхната функция. Циклофосфамидът бил счетен за прекалено токсичен, а фаза 3 плацебо-контролираното проучване с ритуксимаб не постигнало основната си крайна точка – намаляване на умората след 2 години, вероятно поради хетерогенност на изследваната популация.
Сега Флюге проучва daratumumab – анти-CD38 моноклонално антитяло, одобрено за лечение на множествен миелом и амилоидоза. В скорошно пилотно изследване подкожният daratumumab при 10 пациенти с ME/CFS е бил добре понесен и бил свързано със значително подобрение на физическата функция при шестима от тях след 12–24 месеца.
Пациентите, които реагирали, показали по-голямо понижение на серумния IgG и по-високи нива на NK клетки в началото, но поради малкия брой случаи това може да е случайно. „Не трябва да правим заключения, преди да видим резултатите от двойно-сляпо рандомизирано проучване“, добавя Флюге.
Такова изследване вече е започнало – фаза 2 рандомизирано двойно-сляпо плацебо контролирано проучване на daratumumab срещу плацебо при 66 пациенти с ME/CFS. „То няма публично финансиране и не е подкрепено от фармацевтична индустрия, но ако резултатите са положителни, ще трябва да привлечем индустриален интерес“, посочи той.
Междувременно в Япония д-р Вакиро Сато, ръководител на отдел „Стратегия за научноизследователска и развойна дейност“ в Националния център по неврология и психиатрия (Токио), е започнал ново фаза 2, двойно-сляпо плацебо контролирано проучване с ритуксимаб при 30 възрастни с ME/CFS.
Участниците ще получават ритуксимаб или плацебо в продължение на 24 седмици, след което ще бъдат разменени. Основна крайна точка е подобрение с повече от една точка в оценката на функционалния статус (Performance Status) след 24 седмици. Вторични крайни точки включват време в изправено и седнало положение, нива на умора, качество на живот, сила на захвата, мозъчни образи и имунни маркери.
Сато заявява, че целта е да се идентифицират подгрупите пациенти, при които медикаментът е ефективен, и да се въведат по-обективни показатели. „Фокусът е експлораторен… резултатите ще бъдат включени в протоколите на бъдещи по-големи изследвания“, казва той.
Пациентите в това проучване могат да продължат досегашните си терапии – добавки, гастроинтестинални и традиционни лекарства – докато получават ритуксимаб. „Този подход по-добре отразява реалната клинична практика. Регистрацията върви добре и очаквам резултатите след няколко години“, добавя той.
Йонни канали и нискодозов налтрексон
Д-р Соня Градисник-Маршал от Националния център по невропатология и нововъзникващи заболявания (Университет Грифит, Австралия) представи наскоро публикувани резултати от изследване на нискодозов налтрексон при девет пациенти с дълъг COVID.
Дисфункционалните йонни канали TRPM3 са свързани с патофизиологията на дългия COVID поради намален калциев поток, който нарушава клетъчните процеси.
Проучването показва, че лечението с нискодозов налтрексон възстановява функцията на TRPM3 каналите в NK клетките, като след терапия няма значима разлика между пациентите и здравите контроли при електрофизиологична оценка.
„Нашите резултати подкрепят нискодозовия налтрексон като потенциално полезно лечение за пациенти с дълъг COVID, тъй като възстановява функцията на TRPM3 и нормализира калциевия поток, необходим за клетъчната хомеостаза“, смята тя.
Ефектът на Варбург и ролята на оксалоацетата
Д-р Сюзън Върнън, изследователски директор в Bateman Horne Center (Солт Лейк Сити), представи две скорошни проучвания на оксалоацетат – метаболит, критичен за енергийното производство в митохондриите, който е значително понижен в плазмата на пациентите с ME/CFS. Продуктът се предлага като хранителна добавка.
Оксалоацетатът действа като сигнална молекула, контролираща т.нар. ефект на Варбург – пренасочване на енергийното производство от митохондриалната окислителна фосфорилация към гликолиза и образуване на лактат, първоначално описано при рака.
В тримесечното рандомизирано двойно-сляпо проучване RESTORE ME с 82 пациенти, приемащите 2000 mg/ден оксалоацетат са имали 25% намаление на умората (p=0.0039) спрямо 10% в плацебо групата, като подобрението засяга и умствената, и физическата умора. Препаратът е бил добре поносим.
В друго проучване (REGAIN, 42 дни, 69 участници с дълъг COVID) разликите между групите не били значими по един въпросник за умора, но групата с оксалоацетат показала значителни подобрения по друг тест за умора и когнитивни показатели.
„Клиницистите могат да обмислят оксалоацетат при пациенти с изразена умора, когнитивно забавяне и постнатоварващи сривове, предполагащи метаболитен или редокс дисбаланс – но той трябва да се представя като експериментално допълнение, а не като доказана терапия“ заявява Върнън.
Тя подчертава, че оксалоацетатът вероятно ще е най-полезен като част от комбинирано лечение, включващо грижа за съня, контрол на автономната дисфункция, болка и регулиране на физическата активност.
Нейният екип сега анализира кръвни проби от участниците, за да свърже клиничните резултати с биологичните механизми. „Като съчетаем биомаркерни данни със симптоми и когнитивни показатели във времето, се надяваме да определим обективни профили на отговор и да вървим към биомаркерно насочено лечение в бъдещите изпитвания“, казва тя.
