Противогрипна ваксина при автоимунни заболявания

С наближаването на грипния сезон настъпва и времето за ежегодна ваксинация срещу грип. Пациентите с автоимунни заболявания като ревматоиден и псориатичен артрит, болест на Бехтерев, лупус, васкулити са сред групите с повишен риск от тежко протичане на грипната инфекция и нейните усложнения – както поради самото заболяване, така и поради лечението с имунопотискащи медикаменти. Затова при тях противогрипната ваксинация има особено важно значение като част от профилактиката на инфекциозните заболявания.

Нерядко пациенти, а понякога и лекари, изразяват притеснения, че ваксинацията може да предизвика обостряне на автоимунното заболяване. Данните от клиничната практика и проучванията обаче показват, че подобни реакции са изключително редки, а ако се наблюдава леко и преходно обостряне, то обикновено не налага промяна в лечението. Водещите ревматологични дружества – Европейската лига срещу ревматизъм (EULAR) и Американският колеж по ревматология (ACR) – силно препоръчват ежегодна грипна ваксинация при всички пациенти с ревматични и автоимунни заболявания.

Препоръки на международните дружества

Ежегодната ваксинация срещу грип се препоръчва за всички пациенти с автоимунни ревматични заболявания, включително и за тези, които получават имуносупресивна терапия. Според Американския колеж по ревматология (ACR) пациентите с ревматични и мускулно-скелетни заболявания трябва да получават сезонна противогрипна ваксина независимо от активността на заболяването, приема на високи дози глюкокортикоиди или лечение с ритуксимаб. Ваксинацията не бива да се отлага при активна болест, тъй като повечето проучвания не показват повишен риск от обостряне след поставяне на ваксината.

При пациенти на възраст ≥65 години, както и при тези между 18 и 65 години, които приемат имуносупресивни медикаменти, се препоръчва използване на високо-дозова или адювантна грипна ваксина поради по-добра имуногенност и сходен профил на безопасност. Ако такава ваксина не е налична, стандартната ваксина трябва да се приложи без забавяне.

Приемът на метотрексат може временно да бъде прекъснат за 2 седмици след поставяне на грипната ваксина, ако заболяването е под контрол, тъй като това подобрява имунния отговор без значимо повишаване на риска от рецидив. За останалите имуносупресивни средства – като TNF-инхибитори (Humira, Enbrel и т.н), анти-IL-17 и 23 препарати (Bimzelx, Cosentyx, Talz, Skyrizi, Tremfya), тоцилизумаб (RoActemra), JAK-инхибитори (Xeljanz, Rinvoq), абатацепт (Orencia) и глюкокортикоиди – не се налага прекъсване на лечението около ваксинацията.

Грипната ваксина е ефективна за намаляване на заболеваемостта и смъртността от респираторни заболявания при пациенти с автоимунни ревматични заболявания. Тя се счита за безопасна и не увеличава риска от повишена активност или обостряне на болестта. EULAR препоръчва ваксинацията да се извършва при стабилно заболяване, но допуска и при активна фаза, ако обстоятелствата го налагат.

Ваксинирайте се

Противогрипната ваксина е важен елемент от грижата за пациентите с автоимунни и ревматични заболявания. Тя намалява риска от тежки инфекции, хоспитализация и усложнения, без да увеличава риска от сериозно обостряне на заболяването. Ваксинацията трябва да се извършва ежегодно, за предпочитане преди началото на грипния сезон, и не бива да се отлага поради активност на болестта или провеждано имуносупресивно лечение. Решението следва да бъде взето съвместно между пациента и лекуващия ревматолог, като се отчита индивидуалният риск и текущата терапия.