Бейкеровата киста, наричана още поплитеална киста, представлява изпълнена със ставна (синовиална) течност формация, която се образува в задколянната ямка (поплитеалната ямка) като разширение на бурсата между мускулите gastrocnemius и semimembranosus. Обикновено тя комуникира със ставната капсула на коляното.
Причини
При пълнолетни лица кистата на Бейкър почти винаги е вторична — т.е. възниква в резултат на вътреставно заболяване на коляното. Най-честите причини са остеоартроза, увреждане на менискуса (особено медиалния), или възпалителни ставни заболявания като ревматоиден артрит.
При деца кистите обикновено са случайна находка и не са свързани с други ставни проблеми.
Симптоми
В много случаи кистата протича без симптоми. Когато е симптомна, може да се прояви с подутина или чувство за напрежение в задколянната област, понякога съпроводено от болка или ограничено свиване на коляното.
Ако кистата се спука, може да предизвика остра болка и подуване на прасеца, зачервяване и дразнене — състояние, което наподобява тромбоза на дълбоките вени (псевдотромбофлебит). При по-големи кисти е възможно притискане на нерви или кръвоносни съдове, което да доведе до изтръпване, мравучкане или чувство за тежест в подбедрицата.
Възможни усложнения
Сред по-сериозните проблеми са спукване на кистата (с последващ оток и болка в прасеца), компресия на нервно-съдови структури, а в редки случаи — развитие на компартмент синдром.
Кистата често съпътства вътреставни увреждания, затова е възможно да рецидивира, ако основното заболяване не се лекува.
Диагностика
Диагнозата се поставя с ехография или магнитен резонанс (MRI), които позволяват да се потвърди наличието на киста и да се открият съпътстващи вътреставни увреждания.
Лечение
Основният подход е консервативен и насочен към лечението на първопричината — например остеоартроза, разкъсан менискус или възпалителен артрит. За облекчаване на симптомите могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства, физиотерапия и еластична компресия.
При по-изразени оплаквания може да се приложи ехографски насочена аспирация на кистата (източване на течността) с или без инжектиране на кортикостероид, което дава временен ефект, но често има рецидив, ако ставното заболяване продължи.
Хирургично лечение (артроскопско или открито) се прилага само при упорити случаи или при наличие на сериозен механичен/невроваскуларен проблем. То трябва да включва както премахване на кистата, така и лечение на ставната патология, която я причинява.
