Анти-CCP или анти-MCV при диагностиката на ревматоиден артрит?

Имунологичните изследвания имат ключово значение в диагностиката на ревматоидния артрит (РА). Те дават възможност не само за потвърждаване на диагнозата, но и за по-точна оценка на прогнозата и риска от ерозивно протичане.

Особено важна роля имат антителата срещу цитрулинирани пептиди (ACPA) – група автоантитела, насочени срещу белтъци, в които аминокиселината аргинин е ензимно преобразувана в цитрулин (процес, наречен цитрулиниране). Тази модификация променя структурата на протеина и може да го направи имуногенен, т.е. да предизвика автоимунен отговор – характерен механизъм при РА.

Анти-CCP и анти-MCV антитела – сходства и разлики

Антителата срещу циклични цитрулинирани пептиди (anti-CCP) и антителата срещу модифициран цитрулиниран виментин (anti-MCV) принадлежат към семейството на анти-цитрулинираните протеинови антитела (ACPAs), използвани в диагностиката на ревматоиден артрит.

Основната разлика между тях е в антигена, към който са насочени:

• Anti-CCP антителата разпознават синтетични циклични пептиди, съдържащи цитрулин;

• Anti-MCV антителата са насочени срещу мутирал, цитрулиниран виментин – естествен автоантиген, присъстващ в синовиалната тъкан при РА.

От гледна точка на диагностичната стойност, anti-CCP антителата имат по-висока специфичност за РА в сравнение с anti-MCV, докато последните понякога показват леко по-висока чувствителност в отделни групи пациенти.

Проучвания и мета-анализи показват, че специфичността на anti-CCP (особено второ поколение, anti-CCP2) обикновено е 95–98%, докато при anti-MCV тя е 82–93%. Чувствителността е сходна или леко по-висока за anti-MCV (60–81% срещу 62–77% за anti-CCP2).

По-специално IgG anti-CCP2 антителата показват най-висока специфичност (обикновено над 95%) и добра чувствителност (около 60–80%) сред всички изотипове на ACPA и поколения на тестовете. IgA anti-CCP антителата могат да предоставят допълнителна прогностична информация, но не повишават диагностичната чувствителност или специфичност в сравнение с IgG anti-CCP.

Високата специфичност на anti-CCP определя този тест като предпочитан серологичен маркер за диагностика на ревматоиден артрит и е причината за включването му в критериите на ACR/EULAR (2010).

Комбинираното изследване на анти-ССР и анти-MCV може леко да повиши чувствителността, но намалява специфичността, поради което не се препоръчва като рутинен първичен подход.

Тестове от трето поколение – анти-CCP3 

Антителата anti-CCP3 имат сходна чувствителност с тази на anti-CCP2 и anti-MCV, но anti-CCP2 обикновено запазва най-висока специфичност за диагнозата ревматоиден артрит, докато anti-MCV се характеризира с по-ниска специфичност и леко по-висока чувствителност в някои групи пациенти.

Преките сравнителни проучвания показват, че чувствителността на anti-CCP3 е сходна с тази на anti-CCP2 (61.3% срещу 60.2%) и леко по-висока от anti-MCV (49.8%), докато специфичността на anti-CCP3 (97.6%) е малко по-ниска от anti-CCP2 (98.8%) и по-висока от anti-MCV (91.6%).

В големи кохорти с ранни форми на артрит, вариантът anti-CCP3.1 (който измерва едновременно IgG и IgA антитела) показва леко по-висока чувствителност от anti-CCP2, но по-ниска специфичност, освен ако не се използва по-висока референтна граница, при което чувствителността и специфичността стават сходни с тези на anti-CCP2.

В заключение

В обобщение, anti-CCP2 остава най-специфичният серологичен маркер за ревматоиден артрит, докато anti-CCP3 и anti-MCV показват сходна чувствителност, но по-ниска специфичност. Диагностичната стойност на anti-CCP3 не превъзхожда тази на anti-CCP2, а anti-MCV е по-малко специфичен и от двата. Комбинираното изследване на различни тестове може да повиши чувствителността, но намалява специфичността и не се препоръчва рутинно при първоначалната диагностика.

В определени клинични ситуации – например при серонегативни или ранни форми – анти-MCV може да допълни серологичната оценка и да подпомогне откриването на заболяването в по-ранен стадий.