Все повече пациенти с ревматоиден артрит (РА) се интересуват дали промяната в храненето може да помогне за контрол на болестта. И макар диетата да не може да замести лекарствата, редица наблюдения показват, че по-здравословното хранене може да облекчи симптомите и възпалението.
Според д-р Ниланяна Бос, ревматолог от Хюстън, много пациенти, които ограничават червеното месо, захарта и преработените храни, се чувстват по-добре – по-енергични и с по-малко възпаление. Това не излекува заболяването, но „дава тласък на лечението“, когато се комбинира с подходяща медикаментозна терапия.
Американският колеж по ревматология (ACR) също признава ролята на храненето, като в своите препоръки от 2022 г. условно препоръчва средиземноморски тип диета, въпреки че научните доказателства все още са „слаби до умерени“.
Средиземноморска диета – най-добре проучената
Средиземноморската диета включва зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки, зехтин и риба, с ограничен прием на месо и млечни продукти. Тя е свързана с по-нисък риск не само от сърдечносъдови заболявания, но и от възпалителни състояния като РА.
В няколко малки проучвания пациентите, които следват този хранителен модел, имат по-малко болка, скованост и подобрена функция в рамките на няколко месеца. Дори краткосрочни промени – като по-често готвене с маслини и зеленчуци, замяна на месо с риба и ограничаване на сладки и тестени изделия – показват положителен ефект.
Проучванията за влиянието на храненето при ревматоиден артрит обикновено са малки и често с висок процент отпаднали участници.
В рандомизирано контролирано проучване от 2024 г. се сравнява онлайн консултирана средиземноморска диета с ирландските насоки за здравословно хранене при 44 възрастни с ревматоиден артрит (87% жени). И двете групи показват подобрение във физическата функция след 12 седмици, като ефектът е по-изразен при средиземноморската диета. Авторите обаче отбелязват, че наблюдаваните промени вероятно се дължат на общото подобряване на качеството на хранене, независимо от конкретния режим.
В друго изследване от 2003 г. при 26 пациенти, спазващи средиземноморска диета, е отчетено подобрение в активността на заболяването, жизнеността и физическата функция в сравнение с 25 пациенти без диетични промени.
Проучване от 2018 г. проследява 208 пациенти с ревматоиден артрит и 205 здрави контроли за период от три месеца и установява, че пациентите с артрит консумират значително по-малко мононенаситени мастни киселини – важен компонент на средиземноморската диета. По-високият прием на тези мазнини е свързан с по-ниска активност на заболяването.
Друго изследване от 2007 г. включва 75 жени от Шотландия с ревматоиден артрит, които били обучавани да приготвят ястия по принципите на средиземноморската кухня. След шест месеца при тях се наблюдава подобрение в общото състояние, болката, сутрешната скованост и резултатите от функционалния въпросник (Health Assessment Questionnaire) в сравнение с контролната група, получила само писмени указания.
На годишния конгрес на Европейската лига срещу ревматизма (EULAR) през 2025 г. беше представено проучване с 210 пациенти с ревматоиден артрит, разделени поравно на групи със средиземноморска и обичайна диета. След три месеца при спазвалите средиземноморската диета се установяват по-ниска активност на заболяването, подобрение на телесното тегло, индекса на телесна маса, състава на тялото и мускулната маса.
Д-р Бос коментира, че средиземноморската диета представлява „добър баланс и компромис“ в сравнение с други хранителни режими: „Някои диети са прекалено трудни за спазване. Средиземноморската е по-гъвкава и по-лесна за поддържане в дългосрочен план.“
Тази диета е сравнително лесна за поддържане и може да се адаптира според вкусовете и културните навици на пациента. Основната идея е храната да бъде по-естествена, по-растителна и по-малко преработена.
Противовъзапалителна диета – по-строга, но обещаваща
Диетата изключва предварително приготвени храни, млечни продукти, червено и преработено месо. Тя също така препоръчва премахването на домати, картофи, пшенично брашно, глутен, сол, както и комбинирането на белтъчини и зърнени храни – например паста с месо.
Вместо това режимът насърчава ежедневната консумация на кисело мляко, чиа семена, ленено масло, зелени листни зеленчуци и плодове, включително така наречените „ензимни“ плодове като ананас и манго, както и зелен чай и домашно приготвени „зелени сокове“.
Предварителен анализ от 2023 г. на проучване с 44 пациенти с ревматоиден артрит установява, че тази диета води до значително подобрение на активността на заболяването, болката и умората.
„Това беше кратко изследване, чиято цел беше да се види дали хората могат да спазват режима. Около 80% от участниците споделиха, че им е лесно да направят тези промени“, казва ревматологът и изследовател д-р Моника Гума пред Arthritis Foundation. „Някои продължават да спазват диетата и след края на проучването, но, разбира се, има моменти, когато това не е възможно. Просто ги насърчаваме да се стараят колкото могат.“
В момента тече по-голямо проучване с 124 пациенти, което сравнява две антиинфламаторни диети, а резултатите се очакват по-късно тази година.
Вегетариански и веган диети – противоречиви данни
Систематичен обзор от 2025 г. не открива убедителни доказателства, че вегетарианските или веган диети значимо подобряват активността на заболяването, макар че някои пациенти съобщават за по-малко болка.
Нидерландският ревматолог д-р Карлайн Вагенаар обаче подчертава, че растителните храни последователно показват противовъзпалителни ефекти и могат да бъдат полезно допълнение към лечението.
В нейното проучване Plants for Joints комбиниран подход – растителна диета, физическа активност, управление на стреса и съня – довежда до по-ниска активност на заболяването, намаляване на теглото и мазнините. Половината от пациентите успяват да намалят дозата на лекарствата, а някои – дори да ги спрат.
Механизми: защо храненето има значение
Няколко биологични механизма могат да обяснят влиянието на храненето върху ревматоидния артрит, като чревният микробиом се очертава като централен фактор.
Д-р Лиана Уайз обяснява: „Типът храни, които консумираме – и тези, които избягваме – пряко влияят върху бактериите, живеещи в нашите черва, известни като чревен микробиом. Науката показва, че техният състав и начинът, по който се размножават, са изключително чувствителни към храната.“
Тази връзка се простира и върху възпалението. „Нашата имунна система също взаимодейства с чревните бактерии. Така наречените „вредни“ бактерии или техните продукти могат да предизвикат имунен отговор, при който организмът започва да атакува собствените си тъкани,“ пояснява Уайз.
„Предполага се, че при хора с генетична предразположеност определен тип хранене може с времето да промени микробиома и да задейства развитието на ревматоиден артрит. Същите промени могат също така да облекчат или влошат протичането на болестта.“
Д-р Карлайн Вагенаар допълва, че високото съдържание на фибри в растителните диети има особено значение: „Фибрите се ферментират от чревните бактерии до късоверижни мастни киселини, които служат като енергиен източник за клетките на червата, укрепват чревната бариера и имат противовъзпалителен ефект.“
Тя споменава и т.нар. „мукозална теория“ – според която ревматоидният артрит може да започва от лигавиците (например в устата или червата) при генетично предразположени хора, преди да засегне ставите.
Освен това растителните храни са богати на ненаситени мазнини, витамини, антиоксиданти и полифеноли, които също са свързани с по-ниски нива на възпаление. Обратно, преработените и животинските храни съдържат повече наситени мазнини, сол и захар, но почти нямат фибри.
Вагенаар подчертава резултатите от своето проучване Plants for Joints, според които този тип интервенция води до понижаване на възпалителните маркери, по-добър контрол на кръвната захар, намаление на LDL-холестерола и подобрено общо метаболитно състояние.
Клинично значение и опит от практиката
Лекарите съобщават, че наблюдават реални ползи от промяната в храненето. „Лично аз имам пациенти, които усещат както положителни, така и отрицателни ефекти – в зависимост от това дали се хранят здравословно или не,“ казва д-р Уайз. При някои хора с ревматоиден артрит подобрение на симптомите се наблюдава още след 2–4 седмици след промяна в диетата.
В проучването Plants for Joints някои участници дори споделят, че дори малки количества месо предизвикват болка и подуване на ставите още на следващия ден – наблюдение, което тепърва се изследва, тъй като вероятно е свързано с промените в чревните бактерии.
Все пак експертите предупреждават да не се очакват чудеса. Проф. Ненад Наумовски от Института по технологии в Сингапур подчертава: „Придържането към по-здравословен начин на хранене няма да доведе до незабавен ефект в ежедневието. Това е дългосрочна стратегия, която с времето може да подобри контрола на симптомите и общото състояние при ревматоиден артрит.“
Проблеми при провеждане на проучвания за хранене и ревматоиден артрит
В момента се провеждат няколко нови проучвания за връзката между храненето и ревматоидния артрит, включително европейско изследване, което оценява ефекта на диета с високо съдържание на фибри върху активността на заболяването. Очаква се то да приключи до края на 2026 г., но в него ще участват едва около 52 пациенти – твърде малък брой, за да се правят обобщения.
Защо обаче има толкова малко качествени изследвания върху ролята на диетата при РА?
„Храненето по принцип не е лесна тема за проучване, поради множество причини“, обяснява д-р Лиана Мардериан Уайз, доцент по клинична медицина в катедрата по ревматология на Медицинския факултет на Университета на Южна Калифорния. „Хората, които се хранят здравословно, обикновено имат и други полезни навици – спортуват редовно, спят по-добре, не пушат и имат по-активен социален живот. Всички тези фактори действат заедно и е много трудно да се изолира влиянието само на един от тях, както и да се проведе „сляпо“ (контролирано) изследване, каквито се правят за лекарствата.“
Тя добавя, че има и методологични трудности: „Трудно е точно да се измери какво и колко яде човек, защото участниците често надценяват или подценяват приема си. Освен това качеството и видът на храните могат да се различават между отделните проучвания, което прави сравняването на резултатите още по-сложно.“
Практически съвети
Храненето няма да излекува ревматоидния артрит, но може да помогне лечението да действа по-ефективно и пациентът да се чувства по-добре. Най-препоръчваните подходи включват:
-
Повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести продукти и бобови храни.
-
Ограничаване на червеното и преработеното месо.
-
Използване на зехтин вместо животински мазнини.
-
Риба поне два пъти седмично.
-
Ежедневна шепа ядки и семена.
-
Намаляване на захарта, солта и готовите храни.
-
Поддържане на здравословно тегло и редовна физическа активност.
Основното, което трябва да запомним
Храненето само по себе си не е лечение, но е важна част от цялостния контрол на заболяването. Средиземноморската и растителните диети са най-добре проучени и показват умерени, но реални ползи.
Важно е промените да са постепенни и устойчиви, а не краткотрайни. Дори малки стъпки – като добавяне на зеленчуци към всяко хранене или замяна на месото с риба – могат да имат значение.
Както казват специалистите: не е нужно да правите всичко перфектно – важно е просто да започнете и да продължите.
