Колко се живее с болест на Бехтерев и има ли излекувани от това заболяване?

Болестта на Бехтерев, известна още като анкилозиращ спондилит, е хронично имуно-медиирано възпалително заболяване, което засяга предимно гръбначния стълб и сакроилиачните стави. С времето може да доведе до срастване на прешлените и ограничена подвижност на гърба.

Най-често се проявява при млади хора – обикновено между 20 и 40 години – което прави диагнозата особено тревожна за пациентите. Един от най-честите въпроси е дали болестта съкращава продължителността на живота и има ли излекувани от Бехтерев.

Продължителност на живота при анкилозиращ спондилит

Добрата новина е, че болестта на Бехтерев рядко води до значително намаляване на продължителността на живота. Заболяването прогресира бавно, а при съвременното лечение – с биологични и таргетни лекарства – възпалението може да бъде ефективно контролирано.

Продължителността на живота при пациенти с анкилозиращ спондилит е само леко намалена в сравнение с общата популация, като повечето проучвания показват средна възраст на смърт след 75-та година – подобна на съпоставими контроли. Въпреки това,  се установява повишена обща смъртност, дължаща се основно на сърдечно-съдови заболявания, инфекции и в по-малка степен на външни причини като инциденти и самоубийства.

Рискови фактори за намалена преживяемост при анкилозиращ спондилит са: мъжки пол, по-напреднала възраст, по-висока възпалителна активност (повишен CRP), по-нисък социално-икономически статус и наличие на съпътстващи заболявания като диабет, сърдечно-съдови и белодробни болести.

Важно е, че пациентите, лекувани с инхибитори на тумор-некротизиращ фактор (TNFi), не показват повишена смъртност спрямо общата популация, което предполага, че ефективният контрол на възпалението може да намали този риск.

„Излекувах се от болест на Бехтерев“ – възможно ли е?

Анкилозиращият спондилит е хронично автоимунно/автоинфламаторно заболяване, което не може да бъде окончателно излекувано, защото е свързано с дефект в регулацията на имунната система. Това означава, че болестта не може да се премахне напълно. Въпреки това днешната медицина разполага с много ефективни терапии, които могат да потиснат възпалението и да върнат пациента към нормален начин на живот. Подобно на диабета или артериалната хипертония, болестта може да бъде контролирана дългосрочно – с правилно лечение, физиотерапия и здравословен начин на живот. При много пациенти се постига състояние на ремисия, при което симптомите изчезват или са минимални.

Ремисия при болест на Бехтерев

Ремисия означава, че заболяването е в покой – симптомите липсват или са минимални, възпалението е овладяно и пациентът се чувства добре. Това е целта на лечението при хронични болести като ревматоиден артрит или болест на Бехтерев.

Излекуване означава пълно премахване на болестта – организмът вече не носи дефекта или причината за заболяването и няма риск то да се върне.

При хроничните автоимунни и автоинфламаторни болести днес говорим за ремисия, а не за излекуване, защото проблемът в имунната система остава, но може да бъде дългосрочно контролиран с лечение – подобно на диабета или високото кръвно.

Ремисията без лекарства при пациенти с анкилозиращ спондилит (АС) е рядка, но постижима при малък процент случаи, особено в ранните стадии на болестта и при пациенти с ниска изходна болестна активност. В едно проспективно кохортно проучване при ранна аксиална спондилоартропатия, 18% от пациентите постигат ремисия без медикаменти след 5 години – дефинирана като неактивно заболяване (частична ремисия по ASAS или ASDAS <1.3), отсъствие на DMARDs и минимална употреба на НСПВС. Предиктори за постигането ѝ включват по-кратка продължителност на симптомите, по-ниско изходно функционално увреждане и по-ниска активност на заболяването; обратно, предходна терапия с анти-TNF е свързана с по-малка вероятност за ремисия без лекарства.

Рандомизирани проучвания за спиране на лечението след устойчива ремисия на биологична терапия показват, че повечето пациенти рецидивират след прекъсване. Например, след спиране на цертолизумаб пегол при пациенти с устойчива ремисия, само 20% остават без обостряне след 1 година, докато намаляването на дозата поддържа ремисия при мнозинството. В 12 клинични изпитвания между 53% и 100% от пациентите правят рецидив в рамките на 12 месеца след прекъсване на биологичното лечение. Постепенното намаляване на дозата на DMARDs и НСПВС с 50% е по-успешно от рязкото прекъсване, но пълното спиране на терапията води до рецидив при над 40% от пациентите в рамките на една година.

В обобщение, устойчива ремисия без лекарства е рядка при вече установен анкилозиращ спондилит, но може да е възможна при ранно заболяване с ниска активност. Повечето пациенти, които постигат ремисия на биологична терапия, рецидивират при спиране на лечението. Настоящите препоръки на Американския колеж по ревматология, Асоциацията по спондилит на Америка и SPARTAN препоръчват намаляване на дозата, а не пълно прекратяване на терапията при пациенти с устойчива неактивна болест.

Заключение

Болестта на Бехтерев не е присъда – макар и да не се излекува напълно, с навременно поставена диагноза и правилно лечение повечето пациенти живеят дълъг и пълноценен живот. Ключът е в ранното откриване, постоянния контакт с ревматолог и активното участие на пациента в терапията.