Излекувах се от артроза: добавки, витамини, мазила и диети – работят ли?

Артрозата (остеоартроза) е хронично, дегенеративно ставно заболяване, което засяга ставния хрущял, подлежащата кост и околните тъкани. За съжаление, това е необратим процес – увреденият хрущял не се възстановява напълно, а заболяването има тенденция да се задълбочава с времето. Най-често са засегнати коленете, тазобедрените стави, ръцете и гръбначният стълб.

В интернет пространството ежедневно се появяват нови реклами и статии, които обещават „излекуване“ от артроза чрез всевъзможни хапчета, витамини, мазила или диети, често приписвайки им почти магически свойства.

Действат ли добавки като глюкозамин, хондроитин, куркума, колаген и др?

Глюкозаминът и хондроитинът – поотделно или в комбинация – показват статистически значимо подобрение на болката и функцията в много рандомизирани контролирани проучвания, но клиничното значение на тези ефекти е скромно и често остава под прага за минимално клинично значима разлика. В повечето изследвания се използват дневни дози от 1500 mg глюкозамин и 1200 mg хондроитин, като профилът на безопасност е добър, а страничните ефекти са редки и леки. Въпреки това, големи мета-анализи и независими обзори подчертават, че мащабът на ползата е малък и често може да бъде повлиян от спонсориране от индустрията или плацебо ефект.

Комбинираните терапии, например глюкозамин с омега-3 мастни киселини, са показали по-значимо облекчаване на болката при гонартроза, като ефектът надхвърля прага за минимално клинично значима разлика според някои мета-анализи – което подсказва възможна синергия между тези вещества.

Самостоятелно омега-3 мастните киселини също показват противовъзпалително и хондропротективно действие в предклинични и клинични изследвания, с известни данни за облекчаване на болката и подобряване на ставната функция, но качеството на доказателствата е умерено, а дългосрочните ползи остават неясни.

Други нутрицевтици като колагенов хидролизат, куркумин, Boswellia serrata и метилсулфонилметан (MSM) показват краткосрочно подобрение на болката и функцията, но доказателствата са ограничени поради малки размери на проучванията и хетерогенност на дизайна им. Нито една добавка не е демонстрирала клинично значими ефекти върху болката или функцията при дългосрочно проследяване.

В обобщение, най-убедителните данни сочат скромна симптоматична полза от глюкозамин, хондроитин и омега-3 мастни киселини (особено в комбинация), но тези ефекти обикновено са слаби и не променят хода на заболяването. Безопасността е добра, но рутинната им употреба трябва да е индивидуализирана, а пациентите и лекарите трябва да са наясно с ограниченията и непостоянството на наличните доказателства.

Витамини при артроза

Настоящите данни не подкрепят рутинния прием на витамини при остеоартроза. Най-изследваните витамини са витамин D и витамин E. При витамин D рандомизирани проучвания и мета-анализи показват непостоянни и обикновено слаби ефекти върху болката и функцията, без клинично значимо влияние върху обема на хрущяла или прогресията на заболяването, дори при хора с ниски изходни нива на витамин D. В някои краткосрочни проучвания се наблюдава статистически значимо подобрение в болката и функцията, но този ефект не е изразен, нито траен, а дългосрочният прием не променя структурата на ставите. Няма единно мнение за оптималната доза, въпреки че в проучвания са използвани дози от 2,000–4,000 IU дневно.

Що се отнася до витамин E, лабораторни и наблюдателни изследвания предполагат възможни антиоксидантни и противовъзпалителни ползи, но при хора резултатите са противоречиви и липсват убедителни данни, които да подкрепят употребата му при остеоартроза.

Други микронутриенти, като витамин K, са важни за общото здраве на костите и хрущяла, но няма убедителни доказателства, че приемът им под формата на добавки подобрява симптомите или забавя прогресията на остеоартрозата.

В обобщение: Витамин D може да има скромна симптоматична полза при избрани пациенти с доказан дефицит, но не променя хода на заболяването, а за витамин E липсват достатъчно клинични доказателства за ефективност при остеоартроза. Рутинният прием на витамини не се препоръчва като част от лечението на остеоартроза въз основа на наличните клинични данни.

Мазила и кремове за артроза – какво работи?

Локалните нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) са първа линия локално лечение при остеоартроза, особено на коляното и ръката, поради доказаната си ефективност и добър профил на безопасност. Множество рандомизирани проучвания и мета-анализи показват, че локалният диклофенак (гел, разтвор, пластири) и кетопрофен осигуряват значително облекчаване на болката и подобряване на функцията в сравнение с плацебо, с ефективност, сравнима с тази на пероралните НСПВС, но с много по-малко системни странични ефекти. Водещите научни дружества препоръчват локалните НСПВС като основна терапия при остеоартроза на коляното, особено при възрастни пациенти или такива с повишен риск от стомашно-чревни, сърдечносъдови или бъбречни усложнения от пероралните НСПВС. Диклофенак гел обикновено се прилага 2–4 пъти дневно върху засегнатите стави.

Локалният капсаицин може да осигури умерено краткосрочно облекчаване на болката при остеоартроза, но често предизвиква локални нежелани реакции като парене, а качеството на доказателствата е ниско. Той може да се обмисли като опция при пациенти, които не понасят НСПВС.

Локалните цетилирани мастни киселини показват известно намаляване на болката при остеоартроза на ръката в малки проучвания, но са необходими допълнителни изследвания за дългосрочната им безопасност и ефективност по отношение на функцията.

Други локални средства, като салицилати, показват ограничена ефективност и по-висока честота на странични ефекти и не се препоръчват рутинно. Няма достатъчно доказателства в подкрепа на употребата на локален мед или други билкови препарати.

В заключение: Локалните НСПВС се подкрепят от висококачествени проучвания и са стандартна препоръка за лечение на болката при остеоартроза, докато капсаицинът и цетилираните мастни киселини могат да се разглеждат като втори избор в определени случаи.

Диета при артроза?

Най-актуалните данни сочат, че диетите с намален калориен прием (ограничаване на енергийния прием) са най-ефективната хранителна стратегия за подобряване на болката, физическата функция и контрола на теглото при остеоартроза. Намаляването на теглото, особено при хора с наднормено тегло или затлъстяване, е силно свързано с подобрение на симптомите и забавяне на структурната прогресия на артрозата на коляното. Водещите експертни организации препоръчват контрола на теглото като основна нефармакологична мярка при артроза на коляното.

Хранителните режими, богати на пълноценни храни – като средиземноморската и така наречената „разумна“ диета – са свързани с по-ниско възпаление и по-бавно рентгенологично и симптоматично прогресиране на артрозата, макар че ефектът върху болката и функцията е по-слаб, отколкото при самото ограничаване на калориите.

Тези диети включват повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови растения, риба и растителни масла, и ограничават рафинираните въглехидрати и наситените мазнини. Високият прием на фибри, фолиева киселина и ниацин е свързан с по-ниска честота на остеоартроза, докато прекомерната консумация на белтъчини може да има неблагоприятен ефект.

Противовъзпалителните диети и увеличеният прием на омега-3 мастни киселини могат да осигурят допълнителна симптоматична полза, но доказателствата са ограничени поради разнородност на проучванията и риск от пристрастие (т.нар bias). Диетите, богати на рафинирани захари и наситени мазнини, са свързани с по-високо възпаление и разрушаване на хрущяла.

В обобщение: Ограничаването на калориите и намаляването на теглото са най-важните диетични интервенции при остеоартроза, а средиземноморската и балансираната диета с повече фибри и омега-3 мастни киселини могат да бъдат полезни допълнения. Няма достатъчно доказателства, които да подкрепят рутинната употреба на специфични хранителни добавки или фитохимикали с цел модифициране на заболяването.

И все пак можем ли да се излекуваме от артроза?

Въпреки напредъка на медицината, към момента артрозата остава хронично, дегенеративно заболяване, което не може да бъде излекувано напълно с наличните медикаментозни и нефармакологични методи. Всички съвременни терапии – включително лекарства, физиотерапия, промяна в начина на живот и хранене – имат за цел да облекчат симптомите, да подобрят функцията и качеството на живот, както и да забавят прогресията на болестта.

Пълно излекуване на артрозата чрез консервативни методи не е възможно – ставният хрущял не може да бъде възстановен до първоначалното си състояние. Единственото изключение, при което може да се говори за трайно решение на проблема, е оперативната артропластика (смяна на ставата). При успешно проведена операция пациентите често се връщат към активен и пълноценен начин на живот без болка – нещо, което не може да се постигне с лекарства и добавки.