Щракащият пръст (тригър фингър, stenosing tenosynovitis) е често срещано състояние, при което един или повече пръсти на ръката блокират в сгънато положение и при изправяне издават щракащ или пукащ звук. Състоянието може да засегне всеки пръст, но най-често се засягат палецът, показалецът и безименният пръст.
Какви са причините?
Основната причина е възпаление и удебеляване на сухожилната обвивка (тендовагинит) около сухожилията, които движат пръстите. Сухожилията преминават през тесни „тунели“ (т.нар. пулеи). Когато обвивката се удебели или по нея се появи възелче, сухожилието започва да се затруднява да се движи плавно, особено през първия (А1) пулей. Това води до щракане, блокиране или „блокиране“ на пръста.
Фактори, които повишават риска:
-
Повтарящи се движения на ръцете (например при работа с ръчни инструменти, музикални инструменти, спортове)
-
Захарен диабет – рискът при диабетици е значително по-висок
-
Ревматоиден артрит и други възпалителни заболявания
-
Възраст над 40 години – по-често при жените
-
Микротравми на ръката
Симптоми на щракащ пръст
-
„Щракане“, пукане или блокиране при сгъване/изправяне на пръста
-
Болка в основата на засегнатия пръст (най-често от страната на дланта)
-
Сутрешна скованост или затруднено раздвижване
-
Възможно е да се напипа малко възелче („грапавина“) в основата на пръста
-
В по-тежки случаи – пръстът може да остане „заключен“ в сгънато или изправено положение и да се изправи само с помощта на другата ръка
Диагноза
Диагнозата се поставя клинично – чрез разпит и преглед от лекар (най-често ортопед или ревматолог). Обикновено не са необходими специални изследвания или образна диагностика. В редки случаи може да се направи ехография, за да се изключат други причини за блокиране или болка.
Лечение на щракащ пръст
Лечението зависи от тежестта и давността на симптомите. В повечето случаи се започва с консервативни (неоперативни) методи.
1. Медикаментозно лечение
-
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС): за намаляване на болката и възпалението (ибупрофен, диклофенак и др.).
-
Локални кортикостероидни инжекции: инжектиране на кортикостероид около засегнатото сухожилие често води до значително подобрение – ефектът е добър при над 70% от пациентите. Понякога е необходимо повторение след няколко седмици.
2. Физиотерапия и неоперативни мерки
-
Покой и щадене на ръката: ограничаване на повтарящите движения, които влошават симптомите.
-
Използване на шини (шиниране): носене на шина, която поддържа пръста в изправено положение, особено нощем.
-
Леки упражнения за разтягане и раздвижване: могат да подобрят подвижността и да намалят сковаността.
3. Оперативно лечение
Ако консервативното лечение не помага или оплакванията са изразени, се пристъпва към малка хирургична процедура – т.нар. освобождаване на А1-пулея (release). Операцията е кратка (често в амбулаторни условия), с отлични резултати и бързо възстановяване. При деца (вродена форма) също може да се наложи оперативно лечение.
Каква е прогнозата?
Прогнозата при щракащ пръст обикновено е отлична – особено при ранно лечение. Повечето пациенти се възстановяват напълно и могат да използват ръката си без ограничения. Важно е да не се отлага лечението, за да се избегне трайно ограничение на подвижността или фиксиране на пръста.
Кога да потърсите лекар за щракащ пръст?
-
Ако забележите щракане, блокиране или болка при движение на пръста, която не преминава до няколко седмици.
-
Ако имате затруднение да изпънете или свиете пръста.
-
При болка, която нарушава ежедневните ви дейности.
