Адалимумаб (търговско наименование: Humira) е моноклонално антитяло от човешки произход, насочено срещу тумор-некрозис фактор алфа (TNF-α) – ключов провъзпалителен цитокин, участващ в патогенезата на множество автоимунни заболявания. То е напълно хуманизирано IgG1 антитяло, създадено чрез рекомбинантна ДНК технология.
Механизъм на действие
Адалимумаб свързва както разтворимите, така и мембранно-свързаните форми на TNF-α, като блокира взаимодействието им с рецепторите TNFR1 и TNFR2. По този начин потиска възпалителната каскада, намалява инфилтрацията на възпалителни клетки в тъканите и подобрява клиничната симптоматика при автоимунни заболявания.
Показания в ревматологията
Humira е одобрен за лечение на следните ревматологични заболявания:
-
Ревматоиден артрит (RA) – при умерено до тежко активна форма при възрастни, самостоятелно или в комбинация с метотрексат.
-
Псориатичен артрит (PsA) – за намаляване на симптомите, подобряване на физическата функция и забавяне на структурното увреждане.
-
Анкилозиращ спондилит (AS) и нерадиографска аксиална спондилоартропатия (nrAxSpA) – при пациенти с неадекватен отговор на НСПВС.
Off-label (т.е не по кратка характеристика, но с данни за ефективност и включен в препоръките за лечение) се използва при:
- Болест на Бехчет
- Артериит на Такаясу
Дозиране и приложение
Адалимумаб (Хумира) се прилага подкожно, чрез предварително напълнени спринцовки или автоинжектори (pen-инжектор). Приложението се извършва в областта на корема или бедрото, като мястото на инжектиране трябва да се редува при всяко поставяне. Пациентите могат да бъдат обучени да си поставят лекарството самостоятелно у дома.
При възрастни с ревматоиден артрит, псориатичен артрит или анкилозиращ спондилит стандартната доза е 40 mg на всеки 2 седмици. При някои пациенти с по-висока активност на заболяването или при липса на оптимален отговор, може да се обсъди увеличаване на честотата на приложение до 40 mg веднъж седмично.
Когато се прилага в комбинация с метотрексат, се наблюдава повишена ефективност и намален риск от развитие на антитела срещу адалимумаб. Този тип приложение е най-приет и изследван при ревматоиден артрит.
Странични ефекти и рискове
Най-чести странични ефекти включват леки реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, болка, сърбеж), инфекции на горните дихателни пътища, гадене, главоболие и обрив.
По-сериозни потенциални рискове включват:
-
Инфекции – включително риск от туберкулоза, гъбични и опортюнистични инфекции. Задължително се провежда скрининг за латентна туберкулоза (Mantoux или IGRA тест, рентгенография на бял дроб) преди започване на лечението.
-
Злокачествени заболявания – редки случаи на лимфоми и други неоплазми са докладвани, особено при продължителна терапия.
-
Демелинизиращи състояния – Humira не се препоръчва при пациенти с множествена склероза или фамилна анамнеза за демелинизиращи заболявания.
-
Автоимунни реакции – образуване на антинуклеарни антитела, кожни реакции, васкулити.
-
Хематологични нарушения – като левкопения, тромбоцитопения или панцитопения, макар и рядко.
Препоръчва се редовен мониторинг, включително пълна кръвна картина, чернодробни ензими, CRP, урина, както и активно проследяване за наличие на инфекции.
Мнение на д-р Копчев: Хумира (адалимумаб) е биологичен медикамент с доказана ефикасност и безопасност при различни възпалителни ревматологични заболявания. Той позволява дългосрочен контрол на болестната активност, подобрява качеството на живот и забавя прогресията на структурното увреждане. Въпреки това, прилагането му изисква внимателен подбор на пациенти, предварителни изследвания и стриктно проследяване на нежелани ефекти.
