Клетъчните терапии, включително CAR-T терапията, показват обещаващи резултати при тежки автоимунни и възпалителни заболявания, като при някои пациенти се постига продължителна ремисия без необходимост от поддържащо лечение. Тези нови терапевтични подходи обаче са свързани със значителен риск от инфекции и намаляване на имуноглобулините в кръвта.
Това показват резултатите от систематичен обзор, представен на годишния конгрес на Американския колеж по ревматология (ACR) през 2026 г.
Според анализа 43% от пациентите развиват инфекция, а при 65% се установява хипогамаглобулинемия след лечението.
Как е проведено проучването?
Изследователи от Cleveland Clinic извършили систематичен обзор на публикации за безопасността на съвременните клетъчни и имунотерапии при имуномедиирани възпалителни заболявания.
В анализа били включени 25 проучвания, публикувани между август 2021 г. и февруари 2026 г., обхващащи общо 128 пациенти с 15 различни заболявания.
Оценeни били основно две групи терапии:
- CAR-T клетъчни терапии, насочени срещу CD19, BCMA или едновременно срещу двата антигена, както и CAR-NK терапии.
- Биспецифични антитела, активиращи Т-лимфоцитите (BiTE), които насочват Т-клетките срещу определени клетки на имунната система.
Основната цел била да се установят честотата и характерът на инфекциозните усложнения и вторичната хипогамаглобулинемия.
Основни резултати
Анализът установил сравнително висока честота на инфекциозните усложнения и понижените нива на имуноглобулините:
- 43% от пациентите развили поне една инфекция.
- 11% имали тежка инфекция.
- 9% били хоспитализирани поради инфекциозно усложнение.
- 65% развили хипогамаглобулинемия.
В анализираната група не били регистрирани смъртни случаи вследствие на инфекция.
Най-честите инфекциозни усложнения включвали реактивация на вирусни инфекции, инфекции на горните и долните дихателни пътища, както и инфекции на кожата и меките тъкани.
Разлики между отделните терапии
Честотата на усложненията се различавала според използвания терапевтичен подход.
Тежки инфекции били наблюдавани при:
- 33% от пациентите, получавали BCMA CAR-T терапия.
- 9% от лекуваните с комбинирана CD19/BCMA CAR-T терапия.
- 6% от пациентите, получавали CD19 CAR-T терапия.
Хипогамаглобулинемията също била особено честа при терапиите, насочени срещу BCMA.
| Вид терапия | Пациенти с хипогамаглобулинемия |
|---|---|
| Комбинирана CD19/BCMA CAR-T | 93% |
| BCMA CAR-T | 91% |
| CD19 CAR-T | 53% |
| BiTE | 38% |
При пациентите, получавали CAR-NK терапия, не били установени случаи на хипогамаглобулинемия.
Поради малкия брой участници в отделните групи тези различия трябва да се интерпретират предпазливо и не позволяват категорично сравнение на безопасността между терапиите.
Необходимост от заместително лечение с имуноглобулини
Хипогамаглобулинемията представлява понижение на концентрацията на имуноглобулините в кръвта, което може да наруши защитата срещу инфекции.
При част от пациентите се наложило приложение на заместителна терапия с интравенозни (IVIG) или подкожни имуноглобулини (SCIG).
Такава терапия получили:
- 77% от пациентите след BCMA CAR-T терапия.
- 44% след комбинирана CD19/BCMA CAR-T терапия.
- 6% след CD19 CAR-T терапия.
Според изследователите тези резултати подчертават необходимостта от редовно проследяване на имуноглобулините след клетъчните терапии и своевременна оценка на риска от инфекции.
Какво е клиничното значение?
Според д-р Cassandra Calabrese от Cleveland Clinic развитието на клетъчните терапии при автоимунните заболявания изпреварва натрупването на достатъчно данни за тяхната дългосрочна безопасност.
Резултатите показват отчетлив сигнал за повишен инфекциозен риск, но все още не е ясно кои пациенти са най-застрашени и какви профилактични стратегии са най-ефективни.
Авторите подчертават, че анализът включва сравнително малък брой пациенти, а данните от много текущи клинични проучвания все още не са публикувани. Възможно е и изкривяване на резултатите вследствие на различията в съобщаването на усложненията.
Най-важното накратко.
Клетъчните терапии предлагат нови възможности за лечение на тежки и резистентни автоимунни заболявания, но могат да бъдат съпроводени от значителни нарушения в имунната защита.
Систематичният обзор показва, че приблизително четирима от десет пациенти развиват инфекция, а близо две трети – хипогамаглобулинемия.
Резултатите подчертават необходимостта от внимателно проследяване след лечението, включително мониториране на имуноглобулините, оценка на инфекциозния риск и своевременно прилагане на профилактични или заместителни терапии при подходящи пациенти.
Необходими са по-големи и по-продължителни проучвания, за да се установи дългосрочната безопасност на тези нови терапевтични подходи.
Източник: Calabrese C. и сътр. Систематичен обзор, представен на American College of Rheumatology Annual Meeting 2026. Medscape Medical News, 2026 г.
