Нов JAK-инхибитор с добри резултати при анкилозиращ спондилит

Нов селективен JAK1 инхибитор – ivarmacitinib – демонстрира значим ефект при пациенти с активен анкилозиращ спондилит (AS), които не се повлияват от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).  Данните са от фаза 2/3 клинично проучване, проведено в Китай.

Във фаза 2 на изследването участвали възрастни пациенти с активен анкилозиращ спондилит (n=504), които не са постигнали адекватен контрол на заболяването с НСПВС. Те били разпределени на случаен принцип да получават ivarmacitinib в доза 2 mg, 4 mg или 8 mg, или плацебо – веднъж дневно за 12 седмици. След междинен анализ, 4 mg била определена като препоръчителна доза.

Във фаза 3 участвали 373 пациенти (средна възраст 33.8 години; 79.6% мъже), които приемали ivarmacitinib 4 mg или плацебо веднъж дневно за 12 седмици, след което всички участници били прехвърлени на активно лечение с ivarmacitinib за още 12 седмици.

Основната крайна точка и в двете фази била делът пациенти, постигнали ASAS20 отговор (20% подобрение според Assessment of Spondyloarthritis International Society) на 12-та седмица.

На 12-та седмица:

  • 48.7% от пациентите на ivarmacitinib (4 mg) постигат ASAS20 отговор, спрямо 29% в плацебо групата (p = 0.0001)

  • ASAS40 отговор се наблюдава при 32.1% от лекуваните с ivarmacitinib срещу 18.3% с плацебо (p = 0.0011)

  • ASAS5/6 е постигнат при 42.8% с ivarmacitinib и 15.6% с плацебо (p < 0.0001)

На 24-та седмица, ефективността се запазва, с подобрение в:

  • симптомите на заболяването,

  • физическата функция,

  • подвижността на гръбначния стълб,

  • качеството на живот.

През първите 12 седмици, нежелани реакции били докладвани при 79.7% от пациентите на ivarmacitinib и при 65.6% от тези на плацебо. Въпреки това, малка част от случаите били свързани с прекратяване на лечението.

Ivarmacitinib в доза 4 mg веднъж дневно осигурява бързо, устойчиво и клинично значимо подобрение в активността на заболяването, симптомите, физическата функция и образната находка (MRI) при пациенти с активен анкилозиращ спондилит, които не се повлияват от НСПВС. Профилът на безопасност се определя като приемлив и контролируем.

Като недостатъци се отбелязват:

  • Проучването има кратка продължителност (24 седмици), което не позволява оценка на дългосрочната ефективност и безопасност.

  • Липсата на активен компаратор не позволява сравнение с други болест-модифициращи средства (DMARDs).

  • Проучването е проведено изцяло в китайска популация с рентгеново потвърден спондилит, което ограничава обобщаемостта на резултатите към други етнически и географски групи.

Източник