Употребата на едно от най-новите лекарства за остеопороза romosozumab (Evenity) при възрастни пациенти с остеопороза се свързва със значително по-нисък риск от развитие на остеоартроза в сравнение с терапаратид. Според ретроспективно проучване, публикувано наскоро, пациентите на ромосозумаб имат с 21% по-нисък риск от поява на остеоартроза, като ефектът е най-силен при засягане на колянната става (гонартроза).
Изследователите използвали дизайн тип „нов потребител“, с който симулирали рандомизирано клинично изпитване. Данните били извлечени от национална база с административна здравна информация за периода април 2014 – ноември 2022 г. В анализа били включени 8504 души, започнали лечение с ромосозумаб (210 mg веднъж месечно), и 13 641 пациенти на терапаратид (в различни дозови режими). Всички участници били без установена остеоартроза в началото на проследяването.
Пациентите в двете групи били на средна възраст 79.9 години, като 86.6% от тях – жени. Средната продължителност на наблюдение била 233 дни за групата с ромосозумаб и 209 дни за тази с терапаратид. За да се намали влиянието на възможни изходни различия между групите и да се компенсират пропуски в данните, били приложени усъвършенствани статистически методи.
Основната крайна точка в проучването била първата поява на остеоартроза, а вторичните цели включвали конкретни ставни локализации. Пациентите на ромосозумаб показали относителен риск 0.79 (95% CI: 0.66–0.89) за развитие на остеоартроза в сравнение с тези на терапаратид, което отговаря на абсолютно намаление на риска с 1.1%. При гонартроза също се наблюдавало значимо намаление – относителен риск 0.79 (95% CI: 0.66–0.92), с абсолютно намаление от 0.8%. При артроза на тазобедрената става и ставите на ръцете не били установени статистически значими разлики, въпреки че тенденцията отново е в полза на ромосозумаб.
В поданализ с двегодишно проследяване било установено, че пациентите, лекувани с ромосозумаб, имат с 2.6% по-нисък риск от остеоартроза в сравнение с тези на перорални бисфосфонати (относителен риск 0.74; 95% CI: 0.61–0.86).
Авторите на изследването заключават, че ромосозумаб представлява обещаващ терапевтичен избор за пациенти с остеопороза, изложени и на риск от дегенеративни ставни заболявания. Потенциалният му двоен ефект – както върху костната минерална плътност, така и върху риска от остеоартроза – го превръща в особено подходяща терапия за пациенти от високорискови групи.
Проучването обаче има и някои ограничения. Краткият период на проследяване може да не отразява напълно честотата на остеоартроза, тъй като ромосозумаб е одобрен за приложение с продължителност до 12 месеца. Освен това липсват клинични данни като DXA измервания и биомаркери, което затруднява оценката на тежестта на остеопорозата. Възможни остатъчни фактори, като предпочитания на пациента или лекуващия лекар, също могат да повлияят на избора на лечение и на крайния резултат.
