Анкилозиращият спондилит (АС) е хронично мултисистемно възпалително заболяване, засягащо предимно сакроилиачните стави и аксиалния скелет, но могат да се засегнат и периферните стави. Прогнозата му е сравнително по-добра от тази при ревматоидния артрит.
Нерентгенографският аксиален спондилоартрит (nrAxSpA) е термин, който се използва при пациенти с клинични прояви на АС, но с нормални рентгенографии на сакроилиачните стави и гръбнака. Прогресия в рамките на 10-15 години към АС се наблюдава при около 1/4 от пациентите с нерентгенографски аксиален спондилоартрит, като рискови фактори са мъжкият пол, високите стойности на С-реактиен протеин и обширни зони на възпаление на магнитния резонанс.
АС е прототипният представител на спондилоартропатиите – семейство заболявания, включващо още реактивен артрит, псориатичен артрит, спондилоартропатия при IBD, недиференциран спонилоартрит. Тази група имат сходни генетични особености (асоциация с HLA-B27 и други HLA клас I алели) и патология.
Епидемиология
АС е най-чест от класическите спондилоартропатии. Болестността варира според наличието на HLA-B27 в популацията, което нараства на север от екватора. АС е по-чест в бялата раса с 0.1-1% честота в общата популация. 1-2% от HLA-B27-позитивните лица развиват AС. При наличие на първа линия роднина с HLA-B27+ АС, този процент нараства до 15-20%.
Началото обикновено е между късна юношеска и 40-годишна възраст, като при 10-20% началото може да е преди 16-та година. Обикновено има значително забавяне в диагнозата. Половото разпределение е 3:1 в полза на мъжете. При нерентгенографския спондилоартрит то е 1:1.
Патофизиология
Основният патологичен феномен е ентезитът (възпалението на залавните места на сухожилия, лигаменти и капсули за костта), проявяващ се с хронично възпаление, в което участват Т-лимфоцити, макрофаги, цитокини като тумор-некротизиращ фактор алфа, трансформиращ фактор-бета, IL-17, IL-23 и др.
Предполага се, че при генетично предразположени индивиди под влиянието на външни фактори (травма, механично натоварване, инфекции и др) се отключва хроничен възпалителен процес.
Клинична картина
- болка в кръста с постепенно начало, обикновено дебютът е преди 40-годишна възраст и с продължителност над 40 мин
- болка и скованост в гръбнака
- изкривяване на гръбнака (при напреднал стадий)
- оплакванията са по-изразени сутрин и при покой и се подобряват при раздвижване
- възпаление на периферните стави: раменни, тазобедрени, големи стави на долни крайници
- ентезит
- дактилит – възпаление на цял пръст (което се дължи на флексорен теносиновит, мекотъканен оток и +/- артрит
- увеит (преден) – обикновено едностранен, проявяващ се с болка сълзене, светобоязън (фотофобия), замъглено виждане.
- възпалително чревно заболяване
- общи симптоми (отпадналост, лесна уморяемост)
- по-редки прояви (аортит, белодробна фиброза)
Диагноза
- рентгенографски изследваня – обикновена рентгенография, компютърна томография
- магнитно-резнонансна томография (на сакроилиачни стави) – прилага се обикновено при пациенти със силно подозрителни за спондилоартрит симптоми, но без рентгенови промени. Отчитат се активните възпалителните (костно-мозъчен едем) и хроничните лезии (склероза, ерозии, мастна инфилтрация, ново костно формиране)
- ултразвук на мускулоскелетна система – за диагностика предимно на периферния артрит, ентезита и дактилита.
- лабораторни изследвания – не са надеждни, тъй като при голяма част от пациентите може да има нормални възпалителни показатели. 92% от пациентите са HLA-B27+
Лечение:
При предимно аксиална болест (гръбнак):
- нестероидни противовъзпалителни средства
- биологични средства (блокери на TNF-alpha, IL-17)
- JAK-инхибитори
При засягане и на периферни стави могат да се имат предвид имуномодулатори/супресори като:
- метотрексат
- сулфасалазин
- биологични средства
- JAK-инхибитори
При ентезит/дактилит
- локални кортикостероиди
- НСПВС
- биологични средства
- JAK-инхибитори
Често фармакотерапията се комбинира с нефармакологични методи като физиотерапия, някои видове спорт.
Прогноза
Прогнозата при пациентите със спондилоартропатии, включително АС, е сравнително добра спрямо болести като ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус. Пациентите се нуждаят от хронична протиовъзпалителна терапия. Индикатори за лоша прогноза са:
- периферно ставно засягане
- по-ранно начало
- повишени острофазови показатели
- лош отговор към нестероидни противовъзпалителни срества.
Д-р Копчев е ревматолог в София, който имат опит в диагнозата и лечението на анкилозиращ спондилит, включително и с биологични средства. Ако страдате от това заболяване или имате съмнение, може да си запишете час в Клиника по ревматология, намираща се на ул. „Урвич 13“ в София.