При пациенти с остеоартроза на ръцете наличието на синовит при изходното ехографско или ЯМР (MRI) изследване се свързва с по-висок риск от последващо рентгенографско влошаване както в първата карпометакарпална става (CMC1) в основата на палеца, така и в интерфалангеалните стави.
Методика
- В проспективното наблюдателно проучване Nor-Hand авторите оценили дали синовитът, установен чрез ултразвук или MRI в CMC1 и интерфалангеалните стави, е свързан с последваща рентгенографска прогресия на остеоартрозата на ръцете.
- В крайния анализ били включени 201 пациенти на възраст между 40 и 70 години с остеоартроза на ръцете. Медианната възраст била 60.8 години, а 86.6% били жени.
- Изходните прегледи били проведени през 2016-2017 г., а контролните рентгенографии – през 2019-2021 г.
- В началото повечето пациенти били изследвани двустранно с ехография на CMC1 и интерфалангеалните стави, контрастно усилен MRI на доминантната ръка и стандартна рентгенография на ръцете.
- Синовитът при ехография и MRI бил оценяван по скала от 0 до 3.
- При проследяването рентгенографската прогресия била дефинирана като увеличение с поне една степен по Kellgren-Lawrence (KL), увеличение с поне една степен на остеофитите или стеснението на ставната междина, или поява на нови ерозии.
- Връзката между по-високата степен на синовит в началото и последващата прогресия била оценена след корекция за възраст, пол, BMI и продължителност на проследяването, като било отчетено и наличието на множество анализирани стави при един и същ пациент.
Основни резултати
- При средно проследяване от 3.4 години рентгенографско влошаване с поне една степен по Kellgren-Lawrence било установено при 14.7% от CMC1 ставите и при 10.2% от интерфалангеалните стави.
- Всички степени на синовит в сивата скала (gray scale synovitis) при изходната ехография били свързани с по-висока вероятност за рентгенографска прогресия и в двете групи стави.
- Най-силна била връзката при синовит степен 3 – вероятността за прогресия била 9.3 пъти по-висока в CMC1 ставите и 23.4 пъти по-висока в интерфалангеалните стави (P < .05 и за двете).
- При интерфалангеалните стави по-високата активност при power Doppler била свързана с 4.1 до 16.2 пъти по-висока вероятност за прогресия по Kellgren-Lawrence (P < .05 за всички степени).
- При CMC1 ставите тази връзка била статистически значима при power Doppler степен 1 и 2, но не и при степен 3.
- Синовитът, установен при MRI в степен 2 или 3, бил свързан с по-висока вероятност за рентгенографска прогресия както в CMC1, така и в интерфалангеалните стави.
- При интерфалангеалните стави MRI-синовитът бил свързан и с по-висока вероятност за появата на нови ерозии. При нито една CMC1 става не се развили ерозии.
В практиката
Резултатите подкрепят ролята на възпалението като важен механизъм при различните форми на остеоартроза на ръцете. Наличието и степента на синовит при ехография или MRI могат да помогнат за разпознаването на пациенти с по-висок риск от структурна прогресия.
Особено силната връзка между тежкия синовит и последващото рентгенографско влошаване показва, че остеоартрозата на ръцете не трябва да се разглежда единствено като механично или дегенеративно заболяване.
Източник
Проучването е проведено от Lovisa Klingenberg и съавтори от Diakonhjemmet Hospital в Осло, Норвегия, и е публикувано онлайн на 20 август 2026 г. в RMD Open.
