Ранното понижение на ревматоидния фактор (RF) след започване на биологична или таргетна синтетична терапия може да носи информация за вероятността пациентът да постигне клинична ремисия. Това показва нов анализ на многоцентровата кохорта ANSWER, публикуван в Rheumatology през септември 2026 г.
Проучването показва също, че различните класове таргетна терапия могат да влияят различно върху стойностите на RF, като най-голям спад се наблюдава при JAK инхибиторите.
Как е проведено проучването?
Изследователите ретроспективно анализирали 1423 новозапочнати курса на лечение с биологични или таргетни синтетични болест-модифициращи антиревматични лекарства (b/tsDMARDs) от многоцентровата кохорта ANSWER.
Включени били само курсовете, при които лечението продължило поне 12 месеца и имало измерване на ревматоидния фактор както преди започване на терапията, така и на третия месец.
За ранен спад на RF изследователите приели понижение с поне 20% през първите 3 месеца.
След това оценили дали тази промяна е свързана с вероятността за постигане на клинична ремисия на 12-ия месец. Активността на ревматоидния артрит била оценена чрез Clinical Disease Activity Index (CDAI).
JAK инхибиторите били свързани с най-голям спад на RF
Промяната в ревматоидния фактор се различавала между отделните класове b/tsDMARDs.
Най-изразено понижение било наблюдавано при пациентите, лекувани с JAK инхибитори. В сравнение с TNF инхибиторите лечението с JAK инхибитор било независимо свързано с по-голям спад на RF:
β = -14.50 (95% CI -20.04 до -8.97; p<0.001).
Посоката на резултата се запазила и при няколко допълнителни анализа, включително след съпоставяне на пациентите чрез propensity score matching, което цели да намали влиянието на различията между лекуваните групи.
Това обаче не означава непременно, че по-силното намаляване на RF е доказателство за по-висока клинична ефективност на JAK инхибиторите спрямо всички останали терапии. Проучването е наблюдателно и основната му цел е да оцени динамиката на RF и връзката й с последващата ремисия.
Спадът на RF бил свързан с по-голяма вероятност за ремисия
Пациентите, при които RF намалял с поне 20% през първите три месеца, имали по-голяма вероятност да постигнат CDAI ремисия на 12-ия месец.
След корекция за други фактори ранният спад на RF останал независимо свързан с последваща ремисия:
OR 1.39 (95% CI 1.04-1.88; p=0.029).
С други думи, пациентите с ранно понижение на RF имали приблизително 39% по-високи шансове за ремисия в сравнение с тези без подобен спад, след отчитане на включените в анализа фактори.
Колкото по-голям бил спадът, толкова по-честа била ремисията
Изследователите разделили пациентите и според степента на промяна в RF.
Наблюдавала се ясна тенденция – с увеличаване на степента на понижение на ревматоидния фактор нараствал и делът на пациентите, които постигнали клинична ремисия на 12-ия месец.
Тенденцията била статистически значима:
p за тенденция = 0.004.
Това подсказва, че динамиката на RF може да съдържа повече информация от еднократното определяне дали пациентът е RF-положителен или RF-отрицателен.
Какво означава това за ролята на ревматоидния фактор?
Ревматоидният фактор традиционно се използва основно като диагностичен и прогностичен маркер при ревматоиден артрит. В ежедневната практика стойностите му обаче рядко се проследяват с цел оценка на ефекта от лечението, тъй като RF не е част от стандартните индекси за активност на заболяването.
Настоящото проучване поставя въпроса дали промяната на RF във времето може да има допълнителна прогностична стойност.
Спадът на RF вероятно отразява промени в активността на автоимунния процес под влияние на лечението. Данните обаче не показват, че самото намаляване на ревматоидния фактор води до ремисия. По-вероятно е то да представлява маркер на благоприятен биологичен отговор към терапията.
Може ли RF да се използва за проследяване на лечението?
Засега резултатите не са достатъчни, за да превърнат серийното измерване на RF в стандартен метод за проследяване на ревматоидния артрит.
Оценката на терапевтичния отговор продължава да се основава основно на клиничната активност на заболяването чрез инструменти като CDAI, SDAI или DAS28, заедно с клиничната оценка на пациента.
Ранният спад на RF обаче може да се окаже допълнителен прогностичен маркер, особено ако резултатът бъде потвърден в други независими кохорти и в проспективни проучвания.
Ограничения
Проучването било ретроспективно и наблюдателно, поради което не може да докаже причинно-следствена връзка между понижаването на RF и последващата ремисия.
Анализирани били лечебни курсове, които продължили поне 12 месеца и при които RF бил измерен както в началото, така и на третия месец. Това означава, че пациентите с ранно прекратяване на терапията или без повторно изследване на RF не били включени, което може да повлияе върху резултатите.
Освен това наблюдаваните различия между лекарствените класове не трябва да се интерпретират като директно сравнително доказателство за превъзходство на един терапевтичен механизъм над друг.
Заключение
Ранното понижение на ревматоидния фактор може да носи полезна прогностична информация при пациенти с ревматоиден артрит, започващи биологична или таргетна синтетична терапия.
Спад на RF с поне 20% през първите три месеца е свързан с по-голяма вероятност за CDAI ремисия след една година, а по-голямото намаление на RF се асоциира с постепенно увеличаване на честотата на ремисия.
JAK инхибиторите са свързани с най-изразено ранно понижение на RF сред анализираните лекарствени класове. Необходими са допълнителни проучвания, преди динамиката на ревматоидния фактор да може да се използва рутинно за проследяване или за избор на лечение.
Източник:
Sugimoto K, Watanabe R, Fujita Y, et al. Early rheumatoid factor decline predicts subsequent clinical remission in rheumatoid arthritis: the ANSWER cohort. Rheumatology. Published online September 9, 2026. doi:10.1093/rheumatology/keag498.
