Биологичните лекарства са подвид медикаменти, които се причисляват към т.нар болест модифициращи антиревматични средства (БМАРС, БМАРЛ, DMARD). Към групата на DMARD спадат и малки молекули като например метотрексат, JAK-инхибитори и т.н, но за разлика от тях биологичните средства се продуцират чрез живи клетъчни култури. Производството на биологичните средства е значително по-трудно и скъпо от синтеза на обикновените синтетични DMARD.
Друга разлика е механизмът на действие между биологичната терапия и конвенционалните DMARD (като метотрексат и лефлуномид). Конвенционалните DMARD повлияват всички клетки на имунната система, докато биологичните средства – специфични молекули или клетки – например тумор-некротизиращ фактор алфа (TNFa), интерлевкин 1, 6, 12/23, 17, 23 и т.н.
За разлика от малките молекули, биологичните лекарства се прилагат под формата на подкожна инжекция (вече напълнена спринцовка или автоинжектор) или интравенозна инфузия, тъй като биха се неутрализирали от стомашните киселини.
Биологичните медикаменти се използват като едно от най-съвременните средства за лечение на:
- ревматоиден артрит
- анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев)
- псориатичен артрит
- някои васкулити като грануломатоза с полиангиит (грануломатоза на Вегенер) и микроскоспки полиангиит
- системен лупус еритематозус (СЛЕ)
Често при лечение на артрити биологичната терапия се комбинира с метотрексат или лефлуномид (Арава). Едновременното приложение на метотрексат/лефлуномид и биологично средство има синергичен ефект и се намалява рискът от образуване на неутрализиращи биологичния препарат антитела.
Обикновено към биологично средство се прибягва след като е пробвано конвенционално синтетично лекарство като метотрексат или лефлуномид и има недостатъчен ефект или нежелани реакции, както при невъзможност за намаляване и излизане от кортикостероидната терапия.
Биологичните средства нямат сериозни нежелани реакции при повечето пациенти. Тъй като повлияват имунната система, могат да повишат леко риска от някои инфекции, най-често банални такива (напр. респираторни).
Видове биологични средства
Инхибитори на тумор-некротизиращ фактор α (TNFα, анти-TNFα)
Представители: adalimumab (Humira), certolizumab pegol (Cimzia), etanercept (Enbrel), golimumab (Simponi), infliximab (Remicade) и техните биоподобни лекарства
Това са едни от най-използваните медикаменти при артрити (ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит). Ефектът им настъпва в рамките на 2 до 12 седмици.
Рискове
Рискът от инфекции е нисък , но най-висок през първите 6 месеца, особено при възастни пациенти и такива с история за предходни инфекции. Рискът от инфекции е по-висок при лицата приемащи и кортикостероид и/или друг DMARD. При тази група медикаменти се наблюдава риск от реактивиране на туберкулоза (наличието на латентна туберкулоза се изследва преди стартиране на препаратите) и гъбчини инфекции.
Има неубедителни данни, че дългосрочната употреба на анти-TNF може да покачат риска от някои видове рак, особено немеланомен рак на кожата или лимфом. Може да се наблюдава влошаване на сърдечната недостатъчност при пациенти с напреднали форми на такава. Могат да се появят или влошат съществуващи демиелинизиращи процеси в нервната система (например не са подходящ избор при пациенти с множествена склероза).
Интерлевкинови инхибитори
Включват препарати като anakinra (Kineret), canakinumab (Ilaris), guselkumab (Tremfya), ixekizumab (Taltz), risankizumab (Skyrizi), sarilumab (Kevzara), secukinumab (Cosentyx), tocilizumab (Ro-Actemra) и ustekinumab (Stelara).
Това са медикаменти, които повлияват различни видове интерлевкини (сигнални молекули, продуцирани от левкоцитите). Напр. anakinra блокира интерлевкин-1, tocilizumab – интерлевкин 6, ixekizumab и secukinumab – интерлевкин – 17. Някои интерлевкинови инхибитори се използват за лечение на ревматоиден артрит, други за псориазис, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит.
Мета-анализ от 2019 г , включващ 74 проучвания и 30 000 пациенти, сочи подобни на анти-TNF рискове относно някои видове инфекции и неубедителни данни за някои видове рак. Трябва да се подчертае, че напр. ревматоидният артрит сам по себе си също е свързан с повишен риск от злокачествени заболявания.
В-клетъчни блокери – rituximab (Mabthera) и неговите биоподобни препарати
Използва се за лечение на ревматоиден артрит, някои видове васкулити, като off-label терапия – при различни системни ревматични заболявания.
Rituximab води до намаляване на т.нар В-клетки, които произвеждат антитела и служат като-антиген-представящи клетки.
Ефектът след 1 курс върху В-клетктие е много дълъг – 6-12 месеца. И тук основният риск са инфекциите.
Биологична терапия при системен лупус еритематозус – можете да видите повече в тази статия.
Необходим скрининг преди стартиране на биологична терапия
Преди стартиране на биологична терапия е необходимо да са изключени хронични подлежащи инфекции при пациента – напр. хронични хепатит В и С, гинекологични , зъбни и пр. инфекции, туберкулоза. Трябва да се избере препарат в зависимост от придружаващите заболявания на пациента – напр. да се избягват анти-TNF при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или демиелинизиращо заболяване, анти-IL-17 при пациенти с възпалителни чревни заболявания. Някои препарати са по-подходящи от други при някои съпътстващи ревматичната болест състояния – увеит, болест на Крон или улцерозен колит.
В обобщение можем да кажем, че биологичната терапия е едно от най-добрите средства за лечение на голям брой ревматични заболявания. Често тя се комбинира с по-старите конвенционални медикаменти, повечето пациенти я понасят добре без или с минимални нежелани реакции. Такива, особено по-сериозни, могат да се наблюдават, но са сравнително редки. Важно е пациентите, лекувани с биологична терапия, да бъдат проследявани редовно от своя ревматолог.
Д-р Копчев има опит в лечението на автоимунни заболявания с биологични средства и винаги е готов да отговори на вашите въпроси. Може да си запазите час за преглед или онлайн консултация.