При пациенти с IgG4-свързано заболяване лечението с rilzabrutinib – перорален, обратим инхибитор на тирозинкиназата на Bruton (BTKi) – води до това, че около 70% от пациентите остават без пристъпи и без нужда от глюкокортикоиди (ГК) или имуносупресори за период до 52 седмици. В проучване намаление на активността на заболяването се наблюдавала както при пациенти с предшестващо лечение с rituximab, така и при пациенти, които не са били лекувани с rituximab.
IgG4-свързаното заболяване е хронично имуномедиирано състояние, което може да засегне различни органи и тъкани, включително панкреаса, слюнчените и слъзните жлези, бъбреците, белите дробове, лимфните възли и ретроперитонеума. Характеризира се с лимфоплазмоцитна инфилтрация, често с повишен брой IgG4-позитивни плазматични клетки, и развитие на фиброза. Заболяването може да имитира инфекции, автоимунни заболявания и неоплазии, а серумните нива на IgG4 могат да бъдат повишени, но не са достатъчни сами по себе си за поставяне на диагнозата.
Rilzabrutinib е перорален, обратим ковалентен инхибитор на тирозинкиназата на Bruton (BTK) – ензим, който участва в сигналните пътища на B-лимфоцитите и други клетки на имунната система. Чрез инхибирането на BTK медикаментът потиска активирането на B-клетките и Fc-рецепторно медиираните имунни механизми. Rilzabrutinib вече е одобрен в ЕС за лечение на имунна тромбоцитопения, а при IgG4-свързано заболяване все още се проучва като потенциална терапия.
МЕТОДИКА
- Авторите провели 52-седмично, отворено, фаза 2a проучване в девет центъра в пет държави, за да оценят ефикасността и безопасността на rilzabrutinib при възрастни с IgG4-свързано заболяване.
- В проучването били включени 27 участници с медианна възраст 60 години, от които 78% били мъже. От тях 13 били от САЩ и били рефрактерни към rituximab или не са го понасяли, а 14 били включени от четири държави независимо от предшестващата експозиция на rituximab.
- Участниците, рефрактерни към rituximab, били рандомизирани в съотношение 3:1 към rilzabrutinib 400 mg два пъти дневно плюс редукция на ГК за 2 до 4 седмици или към 12-седмична монотерапия с ГК с постепенно намаляване на дозата, като отговарящите на критериите участници имали право да преминат към rilzabrutinib.
- Участниците, включени независимо от предшестващата експозиция на rituximab, получавали rilzabrutinib 400 mg два пъти дневно с редукция на ГК за 2 до 4 седмици.
- Първичната крайна точка за ефикасност била липса на пристъп на заболяването от първата доза rilzabrutinib до 52-ра седмица, като пристъпът бил дефиниран като повишение с > 2 точки на общия индекс за активност по IgG4-related disease Responder Index (RI) или започване на спасителна терапия по повод рецидив на заболяването. Крайните точки за безопасност били видът, честотата и тежестта на нежеланите събития.
ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ
- Като цяло било установено, че 70.4% от участниците остават без пристъпи и без глюкокортикоиди или имуносупресори. Делът без пристъпи бил 76.9% сред участниците, рефрактерни към rituximab, и 64.3% сред участниците, включени независимо от предшестващата експозиция на rituximab.
- Било установено, че средният индекс за активност по IgG4-related disease RI намалява с 8.3 точки на 12-та седмица. Сред 14-те участници, завършили 52 седмици лечение, средното намаление било 10.7 точки, като то било по-изразено при участниците, включени независимо от предшестващата експозиция на rituximab, отколкото при тези, рефрактерни към rituximab – 15.0 срещу 7.5 точки.
- Сред 14-те участници, завършили 52 седмици лечение, 13 постигнали намаление с ≥ 2 точки на индекса IgG4-related disease RI спрямо изходното ниво. Средните серумни нива на IgG4 намалели с 37.6% спрямо изходните стойности.
- Като цяло 85.2% от участниците съобщили поне едно възникнало по време на лечението нежелано събитие, най-често диария, COVID и замайване, отчетени съответно при 40.7%, 18.5% и 18.5% от участниците. Двама участници преживели сериозни нежелани събития, възникнали по време на лечението, включително един летален изход, но нито едно от тях не било счетено за свързано с rilzabrutinib.
В ПРАКТИКАТА
„Данните от това фаза 2 проучване показват, че лечението с rilzabrutinib води до клинично значимо подобрение на активността на заболяването и заслужава допълнителна оценка по отношение на потенциалната му ефикасност и безопасност при пациенти с IgG4-свързано заболяване“, пишат авторите.
ИЗТОЧНИК
Проучването е проведено от John H. Stone и съавтори от Harvard Medical School и Massachusetts General Hospital в Бостън и е публикувано онлайн на 21 юли 2026 г. в Annals of the Rheumatic Diseases.
