При пациентите с полимиалгия ревматика (ПМР), която не се повлиява достатъчно от глюкокортикоиди, започването на лечение с инхибитор на рецептора за интерлевкин 6 (IL-6Ri) е свързано с по-голяма вероятност за спиране или свеждане до минимум на глюкокортикоидната терапия в рамките на една година. Профилът на безопасност като цяло съответства на установеното в предходни проучвания.
Методология
Изследователите провели ретроспективно кохортно проучване при пациенти с резистентна към глюкокортикоиди ПМР, идентифицирани чрез базата данни Medicare Chronic Conditions Warehouse.
След съпоставяне по propensity score били формирани общо 415 двойки пациенти:
- 187 двойки пациенти, които до този момент не били получавали конвенционално синтетично имуномодулиращо лечение
- 228 двойки пациенти, които вече били лекувани с подобни медикаменти
Във всяка двойка единият пациент получавал IL-6 рецепторен инхибитор – tocilizumab или sarilumab – а другият конвенционално синтетично имуномодулиращо лекарство – methotrexate, leflunomide или azathioprine. Тези терапии били добавяни към глюкокортикоидното лечение.
Двата основни показателя за ефективност били:
- Пълно прекратяване на пероралните глюкокортикоиди
- Минимална употреба на глюкокортикоиди, определена като дневна доза до 2 mg prednisone-еквивалент или пълното им спиране
Безопасността била оценена чрез честотата на инфекции, изискващи хоспитализация, стомашно-чревни перфорации, големи сърдечносъдови събития, злокачествени заболявания и лекарствено увреждане на черния дроб.
Основни резултати
След една година пациентите, започнали IL-6 рецепторен инхибитор, имали с приблизително 28% по-голяма вероятност да прекратят глюкокортикоидите в сравнение с лекуваните с конвенционални синтетични имуномодулатори.
В сравнение конкретно с methotrexate също била наблюдавана тенденция към по-често спиране на глюкокортикоидите, но разликата не достигнала статистическа значимост.
Вероятността за постигане на минимална употреба на глюкокортикоиди била:
- С около 28% по-висока спрямо конвенционалните синтетични имуномодулатори като група
- С около 41% по-висока спрямо methotrexate
През едногодишния период дозата на глюкокортикоидите била намалена в по-голяма степен при пациентите на IL-6 рецепторен инхибитор.
Честотата на повечето проследявани нежелани събития – включително големи сърдечносъдови събития, злокачествени заболявания, стомашно-чревни перфорации и лекарствено чернодробно увреждане – била сходна между терапевтичните групи за период от две години.
През първата година обаче инфекциите, изискващи хоспитализация, били по-чести при пациентите на IL-6 рецепторен инхибитор. До края на втората година честотата им станала сходна в двете групи.
Значение за практиката
„В това проучване от реалната клинична практика лечението с IL-6 рецепторни инхибитори било по-ефективно от конвенционалната синтетична имуномодулираща терапия, включително methotrexate, за прекратяване или свеждане до минимум на употребата на глюкокортикоиди в рамките на една година. Това се наблюдавало както при нелекувани до момента с такива медикаменти пациенти, така и при вече лекувани, а профилът на безопасност съответствал на резултатите от предходни проучвания“, пишат авторите.
Тъй като анализът е ретроспективен и използва административни данни, резултатите показват връзка между избора на лечение и намаляването на глюкокортикоидите, но не доказват пряка причинно-следствена зависимост.
