При пациентите със системен лупус еритематозус (СЛЕ) лечението с anifrolumab е свързано с по-нисък риск от големи неблагоприятни сърдечносъдови събития (MACE) в сравнение с belimumab. По-нисък е и рискът от миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и исхемичен инсулт.
Методология
Изследователите провели проучване, използвайки данни от електронни здравни досиета на 67 лечебни организации в САЩ, включени в мрежата TriNetX за периода 2020-2025 г.
Целта била да се сравни рискът от MACE при лечение с anifrolumab – антагонист на рецептора за интерферон тип 1 – и belimumab – инхибитор на B-лимфоцитния стимулатор.
В анализа били включени 1084 съпоставени двойки възрастни пациенти със СЛЕ, които започнали лечение с anifrolumab или belimumab в рамките на една година след поставянето на диагнозата. Средната възраст била съответно 45,6 и 46,0 години.
Пациентите с лупусен нефрит или предходно сърдечносъдово заболяване били изключени. Медианният период на проследяване бил 2,2 години в групата на anifrolumab и 2,8 години в групата на belimumab.
Основният показател бил тригодишният риск от MACE, дефинирани като сърдечносъдова смърт, исхемичен или хеморагичен инсулт и миокарден инфаркт.
Вторичните показатели включвали тригодишния риск от:
- Сърдечна недостатъчност
- Миокарден инфаркт
- Исхемичен или хеморагичен инсулт
- Венозен тромбоемболизъм
- Смъртност по всякаква причина
Основни резултати
Било установено, че в сравнение с belimumab лечението с anifrolumab е свързано с:
- Приблизително 35% по-нисък риск от големи сърдечносъдови събития
- 37% по-нисък риск от миокарден инфаркт
- 45% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност
- 50% по-нисък риск от исхемичен инсулт
Сред пациентите, лекувани с anifrolumab, били регистрирани 26 големи сърдечносъдови събития спрямо 57 в групата на belimumab.
Събитията на сърдечна недостатъчност били съответно 20 спрямо 59, случаите на миокарден инфаркт – 12 спрямо 23, а исхемичните инсулти – 12 спрямо 27.
Не били установени статистически значими разлики между двете групи по отношение на смъртността по всякаква причина. Липсвали разлики и при използваните негативни контролни показатели – диагнози липом и разкъсна рана, за които не се очаква да бъдат повлияни от избора на биологично лечение.
Значение за практиката
„Резултатите показват по-нисък сърдечносъдов риск при лечение с anifrolumab в сравнение с belimumab при пациенти със СЛЕ. Това може да подкрепи разглеждането на anifrolumab като безопасна терапевтична възможност, особено при пациентите с повишен сърдечносъдов риск“, пишат авторите.
Тъй като анализът е наблюдателен, резултатите показват връзка между лечението и сърдечносъдовия риск, но не доказват пряка причинно-следствена зависимост.
Ограничения
Тригодишният период на проследяване може да не е достатъчно дълъг за надеждно установяване на всички нововъзникнали сърдечносъдови събития.
Разликата в продължителността на проследяването между двете терапевтични групи може да отразява остатъчни и неизмерени различия между пациентите. Не било възможно да се оцени и влиянието на комбинираната терапия върху резултатите.
Източник
Проучването е ръководено от Arjun Mahajan, MS, от Harvard Medical School в Бостън, САЩ. Резултатите са публикувани онлайн на 7 август 2026 г. като кратък доклад в Arthritis & Rheumatology.
