Най-мащабното генетично изследване за фибромиалгията досега предоставя убедителни доказателства, че основните механизми на заболяването са свързани с централната нервна система. Резултатите не изключват участието на имунни механизми при част от пациентите, но не подкрепят определянето на фибромиалгията като класическо автоимунно заболяване.
Международният метаанализ на геномни асоциативни проучвания обхваща 2 563 755 души от 11 кохорти – 54 629 пациенти с фибромиалгия и над 2,5 милиона контролни лица. Учените идентифицирали 26 генетични локуса, свързани с риска от заболяването. Много от засегнатите гени участват във функцията на мозъка, невроните и обработването на сетивната информация.
Наследствеността на фибромиалгията показва обогатяване единствено в мозъчни тъкани и нервни клетки, но не и в имунни клетки или периферни тъкани. Установено е и значително генетично припокриване с хроничната болка, посттравматичното стресово разстройство, болката в кръста и синдрома на раздразненото черво.
Най-силната генетична асоциация е с кодиращ вариант в гена HTT. Други мутации в същия ген причиняват болестта на Хънтингтън, но вариантът, свързан с фибромиалгията, е различен и не означава, че пациентите са изложени на риск от това невродегенеративно заболяване.
Проучването е публикувано в Nature Medicine. По този повод Medscape Medical News разговаря с един от авторите – проф. Daniel Clauw, специалист по анестезиология, вътрешни болести, ревматология и психиатрия и научен директор на Центъра за изследване на хроничната болка и умората към Медицинския факултет на Мичиганския университет в Ан Арбър, САЩ.
Отговорите са редактирани за краткост и яснота.
Интервю с проф. Daniel Clauw
Как резултатите от това проучване ни доближават до разбирането на произхода на фибромиалгията?
Около фибромиалгията продължават да съществуват спорове – дали това е заболяване на мозъка, автоимунно заболяване или състояние с други основни патогенетични механизми.
Един от най-категоричните резултати от проучването е, че това е заболяване, свързано с мозъка. Това не означава, че при определена подгрупа пациенти не може да има имунен компонент. От генетична гледна точка обаче фибромиалгията по никакъв начин не прилича на автоимунно заболяване.
Вашият екип идентифицира 26 генетични варианта, свързани с фибромиалгията, много от които засягат гени с роля в мозъчната и нервната функция. Как тези резултати подкрепят разбирането за фибромиалгията като нарушение на централната обработка на болката?
Това е още една линия от доказателства. Предишните генетични проучвания бяха с недостатъчна статистическа мощ и резултатите им бяха разнопосочни, включително по отношение на възможността да бъдат възпроизведени.
Настоящото изследване е най-убедителното генетично проучване при фибромиалгия досега. То включва огромен брой участници и данни от множество центрове. Резултатите ясно показват, че става въпрос за заболяване с неврални механизми.
Фибромиалгията е реален медицински проблем, който засяга много хора. Вече започваме да разбираме, че в основата му стои нарушена регулация на няколко компонента на централната нервна система.
Генетичната архитектура на фибромиалгията е почти еднаква при мъжете и жените. Изненада ли Ви този резултат?
Не особено. Фибромиалгия се наблюдава и при мъжете.
По-старите класификационни критерии, които поставяха силен акцент върху болезнените точки, създаваха впечатлението, че заболяването засяга почти изключително жени. При съвременните критерии фибромиалгията е приблизително 1,5-2 пъти по-честа при жените, отколкото при мъжете. Вече не я разглеждаме като заболяване, при което 90% от пациентите са жени.
Най-силно свързаният с риска от фибромиалгия вариант е открит в гена HTT. Други мутации в този ген причиняват болестта на Хънтингтън. Защо този ген е толкова важен?
Не знам. Това беше изключително изненадващ резултат.
На пръв поглед фибромиалгията няма много общо с болестта на Хънтингтън, освен че и двете състояния засягат нервната система. Клинично те не си приличат.
Едно от предимствата на това проучване е, че можем да разгледаме отделните идентифицирани гени и да проверим дали вече съществуват лекарства, които биха могли да действат добре при носителите на определени генетични варианти.
Можем също да използваме генетичните бази данни, за да установим с какви други заболявания са свързани тези гени. Възможно е част от тях да се групират със състояния, характеризиращи се с повишена чувствителност към множество сетивни стимули.
Хората с фибромиалгия не са чувствителни единствено към болка. Те често са по-чувствителни към светлина, шум, миризми, външни и вътрешни телесни сигнали. По-често могат да усещат гадене, сърцебиене и други стимули, които обикновено остават на заден план.
Подобна мултисензорна чувствителност се наблюдава и при някои разстройства от аутистичния спектър или варианти на синдрома с дефицит на вниманието и хиперактивност. Важен бъдещ въпрос е доколко гените, установени при фибромиалгия, се припокриват с тези състояния и дали определени лекарства биха били ефективни при съответната подгрупа пациенти.
Проучването установява генетично припокриване с хронична болка, психиатрични и соматични нарушения като болка в кръста, посттравматично стресово разстройство и синдром на раздразненото черво. Обяснява ли това сходните симптоми и честото едновременно протичане на тези състояния?
Да. Повечето лечения, които действат при фибромиалгия, са ефективни и при други припокриващи се хронични болкови състояния – например синдром на раздразненото черво, тензионно главоболие, синдром на болезнения пикочен мехур и темпоромандибуларни нарушения.
Приблизително половината от хората с болка в кръста вероятно имат по-изразен ноципластичен компонент. При други болката се дължи на притискане на нерв или структурно увреждане на гръбначния стълб.
Когато генетичният профил на фибромиалгията се припокрива с този на болката в кръста, вероятно се открива именно подгрупата пациенти, при които болката е свързана с централната нервна система и с нарушения в обработването на сетивната информация.
Как тези резултати могат да повлияят върху диагностиката и лечението сега и в бъдеще?
Това проучване е естествено продължение на множество процеси, които вече се развиват в областта. Публикуването на толкова убедителни резултати в списание с голямо научно влияние подпомага напредъка на цялото направление.
Един от подходите, които смятаме за особено перспективни при състоянията, свързани с фибромиалгията, е нискоинтензивният фокусиран ултразвук. Чрез него могат да бъдат стимулирани по-дълбоки мозъчни области, за които се предполага, че участват в развитието на заболяването. Изследват се и други методи за невромодулация, включително магнитна стимулация и стимулация с директен електрически ток.
Тези подходи все още са експериментални и не са част от стандартното лечение на фибромиалгията.
Какво още е необходимо за напредъка в областта на фибромиалгията?
Тъй като работя в тази област от дълго време, се радвам, че днес почти всеки лекар може поне да произнесе думата „фибромиалгия“. Почти всички лекари вече приемат, че това е реално заболяване, дори когато не се чувстват достатъчно уверени да се грижат за тези пациенти.
Областта продължава да се развива, но все още има много работа. Трябва да идентифицираме засегнатите хора по-рано – преди болката да стане широко разпространена и да се развият тежки функционални последици, които трудно могат да бъдат обърнати.
Възможно е това генетично проучване да ни помогне да разпознаваме хората с повишена вероятност впоследствие да развият фибромиалгия.
Източник
Проучването „The genetic architecture of fibromyalgia across 2.5 million individuals“ е публикувано онлайн на 28 юли 2026 г. в Nature Medicine.
Проф. Daniel Clauw е получил финансиране от американските Национални институти по здравеопазване и съобщава консултантска дейност за Tonix, Lilly, Axsome и Merck.
Интервюто е публикувано в Medscape
