Жените, лекувани с CD19 CAR T-клетъчна терапия по повод автоимунно заболяване, имат неусложнени бременности и раждат здрави доносени деца без рецидив на основното заболяване. В наскоро публикувано проучване новородените имали нормален брой B-клетки и нормални нива на имуноглобулин G (IgG), като при нито едно не се откривали CAR T-клетки.
Какво е CAR Т-клетъчната терапия?
CAR T-клетъчната терапия е персонализирано лечение, при което Т-лимфоцити се извличат от пациента, модифицират се генетично, за да разпознават определена мишена, и след това се вливат обратно. При използваната в ревматологията CD19 CAR T-клетъчна терапия мишената са CD19-положителните B-клетки, които имат основна роля в образуването на автоантитела и поддържането на автоимунния процес. Тяхното дълбоко елиминиране може да доведе до своеобразно „рестартиране“ на имунната система и до продължителна ремисия без имуносупресивно лечение при някои пациенти с тежък и рефрактерен системен лупус еритематозус, системна склероза или идиопатичен възпалителен миозит. Поради това CAR T-клетъчната терапия се разглежда като потенциално променящ заболяването подход, но засега остава експериментално лечение, за което са необходими повече данни за дългосрочната ефективност и безопасност.
Методология на проучването
Изследователите анализирали 14 бременности при 13 жени с автоимунни заболявания, които преди това били лекувани с CAR T-клетъчна терапия. Осем пациентки имали системен лупус еритематозус, две – системна склероза, а по една – идиопатичен възпалителен миозит, синдром на припокриване и антифосфолипиден синдром.
Преди CAR T-клетъчната терапия пациентките получили кондициониращо лечение с cyclophosphamide в медианна доза 1470 mg и fludarabine в медианна доза 133 mg.
Всички бременности настъпили спонтанно, без използване на асистирани репродуктивни технологии.
Оценяваните показатели включвали активността на автоимунното заболяване при майката, наличието на CAR T-клетки, броя на B-клетките при новородените, параметрите при раждането и оценката на последващото им развитие.
Между 2025 и 2026 г. били родени осем здрави деца, пет жени все още били бременни и очаквали раждане, а една бременност била прекъсната по лични причини, несвързани с автоимунното заболяване.
Основни резултати
При нито една от 14-те бременности не настъпил рецидив на автоимунното заболяване. Дванадесет от 13-те пациентки останали без медикаментозно лечение или приемали само профилактично hydroxychloroquine.
Всички раждания били в термин – при медианна гестационна възраст 37 седмици. Новородените имали нормално тегло при раждане – медианно 2995 g, дължина 49,75 cm и обиколка на главата 33,25 cm.
При нито едно от осемте новородени не били открити CAR T-клетки. Броят на CD19-положителните B-клетки бил нормален – медианно 252 клетки/µl, както и нивата на IgG – медианно 692 mg/dl.
Подробните изследвания на B-клетките и IgG показали физиологично наивен B-клетъчен компартмент при новородените. Резултатите по скалата Apgar също били благоприятни – медианно 10 точки.
Практическо значение
Според авторите данните показват, че бременностите при пациентки с автоимунни заболявания, лекувани преди това с CAR T-клетъчна терапия, протичат без усложнения и без реактивиране на основното заболяване.
Резултатите за майките и новородените са благоприятни. Децата се раждат здрави, с B-клетъчен състав и нива на имуноглобулините, съответстващи на обичайното физиологично състояние на новороденото, и без данни за неонатални инфекции.
Източник
Проучването е ръководено от проф. Georg Schett от Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген-Нюрнберг, Ерланген, Германия. Резултатите са публикувани онлайн на 29 юли 2026 г. като научна кореспонденция в списание The New England Journal of Medicine.
