Пациентите със синдром на Сьогрен се диагностицират по-често с инфекции спрямо контролни лица със симптоми на сухота или други автоимунни заболявания, сочи поручване. Рискът е особено повишен при по-младите пациенти и при положителните за anti-SSA антитела.
Методология
Изследователите провели ретроспективен анализ на електронни здравни досиета от здравна система в щата Юта за периода 2015-2023 г. Те сравнили честотата, времето на възникване и рецидивите на инфекциозни заболявания при пациенти със синдром на Сьогрен и съпоставими контролни лица.
Били включени 3826 пациенти със синдром на Сьогрен и 11 478 контролни лица със симптоми на сухота или други автоимунни заболявания. Средната възраст и в двете групи била 56,47 години, а 88,6% от участниците били жени.
Инфекциозните заболявания били идентифицирани чрез диагностични кодове. Повторна инфекция била определена като повторно поставяне на същата инфекциозна диагноза след интервал от поне 90 дни.
Основни резултати
Поне едно инфекциозно заболяване било диагностицирано при 46,71% от пациентите със синдром на Сьогрен спрямо 41,56% от контролите (P < 0,0001). Броят на инфекциозните диагнози също бил по-висок при пациентите със Сьогрен – средно 5,30 спрямо 4,86 (P < 0,001).
В сравнение с контролите пациентите със синдром на Сьогрен били диагностицирани по-често с:
- бактериални инфекции – 15,06% спрямо 9,60%;
- гъбични инфекции – 14,06% спрямо 9,91%;
- вирусни инфекции – 11,16% спрямо 9,33%.
При пациентите със синдром на Сьогрен били регистрирани и повече повторни инфекции – средно 2,72 спрямо 1,23 на пациент (P < 0,0001).
Броят на инфекциите бил по-висок след поставянето на диагнозата синдром на Сьогрен в сравнение с периода преди нея – средно 3,98 спрямо 2,68 (P < 0,0001). По-младите пациенти и положителните за anti-SSA антитела имали повече инфекции и по-висока честота на повторно инфектиране.
Практическо значение
Според авторите резултатите показват необходимостта от по-добро проследяване за инфекции и прилагане на превантивни стратегии, включително ваксинация и ранно антимикробно лечение, особено при високорисковите групи.
Източник
Проучването е ръководено от Swetha K. Shankar от Университета на Юта в Солт Лейк Сити, САЩ. Резултатите са публикувани онлайн на 30 юли в списание ACR Open Rheumatology.
