Локалните болкови синдроми са чести заболявания на опорно-двигателната система, при която се ангажират най-често периставни структури и са честа причина за посещение при ревматолог. Могат да се дължат на физическа травма или претоварване, но при голям брой от пациентите не се установява конкретна причина. В повечето случаи имат благоприятно протичане.
Латерален епикондилит (тенис лакът)
Латералният епикондилит е едно от най-честите заболявания на горния крайник. Представлява лезия на общото сухужилие на разгъвачите на предмишницата на залавното му място за т.нар латерален епикондил на раменната кост.
Състоянието има сравнително бавно начало, като голяма част от пациентите не съобщават за някакво остро травматично събитие. Болката е съсредоточена в областта на латералния епикондил но може да се разпространява както надолу, така на и нагоре по ръката. Симптомите се обострят при опит за разгъване на китката срещу съпротивление при напълно изпънат лакът, както и при разпъване на лакътя при свита китка. Обемът на движение в лакътната става обикновено е нормален.
Счита се заболяване на средната възраст, особено при прототипни повтарящи се движения в горен крайник, но може и да няма конкретна причина.
Диагнозата е сравнително лесна и в повечето случаи е необходим само преглед от ревматолог. Термографията е полезен метод за диагноза, тъй като показва локализирана област с повишена температура при над 98% от случаите. Все по-често се използва ехография за оценка на лезията и за прилагане на терпевтични инжекции в областта на лезията.
Лечението включва нестероидни противовъзпалителни средства, локални инжекции с кортикостероиди, инжекции на обогатена с тромбоцити плазма (PRP), шокова терапия в областта на сухожието, ексцентрични упражнения.
Латералният епикондилит има добра прогноза – възстановяване се наблюдава при около 80% от пациентите на първата година.