JAK инхибиторите са свързани с по-висока честота на злокачествени заболявания в сравнение с TNF инхибиторите и стандартната терапия при различни имуномедиирани възпалителни заболявания (IMIDs). Данните идват от голям метаанализ, включващ пациенти с ревматоиден артрит, псориазис, псориатичен артрит и възпалителни чревни заболявания.
Детайли за проучването
Изследователите провели систематичен обзор и метаанализ, за да оценят относителния и абсолютния риск от рак при лечение с JAK инхибитори в сравнение с други съвременни терапии при възрастни с имуномедиирани възпалителни заболявания.
В анализа били включени общо 305 проучвания – 263 рандомизирани контролирани проучвания фаза II-IV и 42 дългосрочни продължения на проучвания. Общият брой участници бил 164 824.
Оценявани били лицензирани дози на съвременни терапии при различни IMIDs, включително ревматоиден артрит (RA), псориазис (PsO), псориатичен артрит (PsA) и възпалително чревно заболяване (IBD).
Включените терапевтични класове обхващали TNF инхибитори, JAK инхибитори и терапии, насочени към интерлевкин (IL)-6, CD20, CTLA-4, IL-17, IL-23 и IL-12/23. Сравнителните групи включвали стандартна терапия – плацебо или монотерапия с methotrexate – или друга съвременна терапия.
Първичният изход бил честотата на всички злокачествени заболявания, включително немеланомен рак на кожата (NMSC). Вторичният изход бил честотата на всички злокачествени заболявания без NMSC.
Основни резултати
В общия анализ на имуномедиирани възпалителни заболявания JAK инхибиторите били свързани с приблизително 60% по-висок относителен риск от злокачествени заболявания в сравнение с TNF инхибиторите и с около 85% по-висок риск в сравнение със стандартната терапия.
При ревматоиден артрит JAK инхибиторите били свързани с около 56% по-висок риск от рак спрямо TNF инхибиторите, със 72% по-висок риск спрямо терапиите, насочени към IL-6, и с 66% по-висок риск спрямо стандартната терапия.
За разлика от това, TNF инхибиторите, както и терапиите, насочени към CD20, CTLA-4 и IL-6, показвали риск от злокачествени заболявания, който като цяло бил сходен със стандартната терапия.
При псориазис и псориатичен артрит JAK инхибиторите били свързани с приблизително 2,6 пъти по-висок риск от рак в сравнение със стандартната терапия.
При възпалителни чревни заболявания сигналът бил още по-изразен: JAK инхибиторите били свързани с почти 4 пъти по-висок риск спрямо TNF инхибиторите и с около 3,2 пъти по-висок риск спрямо стандартната терапия.
Когато изследователите изключили немеланомния рак на кожата от анализа, JAK инхибиторите отново били свързани с по-висока честота на злокачествени заболявания – около 41% по-висок риск спрямо TNF инхибиторите.
Най-силен сигнал бил отчетен за немеланомния рак на кожата, при който JAK инхибиторите били свързани с около 93% по-висок риск.
Важно е да се подчертае, че това са относителни разлики. Абсолютният риск зависи от изходния риск на конкретния пациент – възраст, предходни онкологични заболявания, тютюнопушене, вид на заболяването, продължителност на лечението и други фактори.
Практическо значение
Според авторите тези резултати предоставят важна доказателствена основа за регулаторните предпазни мерки, които вече се прилагат към класа на JAK инхибиторите. Данните надграждат наблюденията от отделни проучвания и предлагат по-широк анализ при различни имуномедиирани възпалителни заболявания.
JAK инхибиторите последователно се свързват с по-висок риск от злокачествени заболявания в сравнение с TNF инхибиторите и стандартната терапия. За разлика от тях, другите класове съвременни терапии като цяло показват риск, сходен с този при TNF инхибиторите.
Авторите обаче подчертават важно ограничение: наличните данни са в значителна степен доминирани от tofacitinib. За да се оцени дали рискът е еднакъв за всички JAK инхибитори или има различия между отделните лекарства в класа, са необходими по-големи лекарствено-специфични бази данни и по-дълго проследяване.
Източник
Проучването е ръководено от Mark Gibson, MD, и Victoria Allen, MBBS, Център за ревматични заболявания, King’s College London, Лондон, Англия. Публикувано е онлайн на 10 юли 2026 г. в Annals of the Rheumatic Diseases.
