Остеопорозата е метаболитно заболяване, свързано с намалена костна минерална плътност и качество, което от своя страна води до повишен риск от фрактури. Болестта е „тиха“, тъй като няма симптоми преди да настъпи самата фрактура.
Причини
Костното вещество постоянно се обновява чрез процес наречен ремоделиране. При този процес един тип клетки наречени остеокласти разграждат костта за няколко седмици, след което т.нар остеобласти изграждат нова костна тъкан в рамките на месеци. Всеки процес, който ускорява ремоделирането на коста води до нетна загуба на кост. След менопаузата ремоделирането се ускорява. При настъпването й скоростта се удвоява, а на 13-та година след това – утроява. При мъжете този процес е по-слабо изразен поради защитните действия на тестостерона.
Видове остеопороза.
1. Първична остеопороза
Ювенилна остеопороза
Среща се при деца и юноши. Обикновено настъпва в диапазона 8-14 години, половото разпределение е 1:1. Засегнатите лица имат нормален статус на половите хормони.
Идиопатична остеопороза – най-честата форма – бива постменопаузална и сенилна:
Постменопаузална
Наблюдава се при жени с естрогенов дефицит и се характеризира с ускорена загуба на т.нар трабекуларна кост. Най-често се проявява с фрактури на прешлените и на костите на предмишницата.
Възрастова (сенилна остеопороза) – наблюдава се при мъже и жени и се асоциира с намалена костна плътност и качество поради процеса на стареене. Фрактурите са както в трабекуларната, така и в кортикалната кост – т.е киткови кости, прешлени, бедрена кост.
2. Вторична остеопороза
Вторичната остеопороза се дължи на подлежащо заболяване, дефицит или употреба на някои лекарства. 1/3 от жените в постменопаузална възраст и голям брой мъже имат съпътстваща причина за загуба на костна маса. Една от най-честите причини е т.нар бъбречна хиперкалциурия.
- ренална хиперкалциурия
- муковисцидоза
- синдро на Ehler-Danlos
- болест на Гоше
- синдром на Marfan
- остеогенезис имперфекта
- андрогенна резистентност
- анорексия/булимия
- високи нива на пролактин
- ниска функция на хипофизата
- преждевременна менопауза
- синдром на Tuner и Klinefelter
- синдром на Кушинг
- захарен диабетп
- акромегалия
- недостатъчност на надбъбречните жлези
- естрогенов дефицит
- дефицит на растежен хормон
- хипертироидизъм
- хипогонадизъм
- хипофосфатемия
- пролактином
- алкохолизъм
- калциев дефицит
- белтъчен дефицит
- дефицит на вит. Д
- глутенова ентеропатия
- премахване на части от гастроинтестиналния тракт (напр. резекция на стомаха)
- гладуване
- болест на Крон/улцерозен колит
- анкилозиращ спондилит
- ревматоиден артрит
- системен лупус еритематозус
- хемохроматоза
- хемофилия
- лимфом
- левкемия
- мултиплен миелом
- сърповидноклетъчна анемия
- таласемия
- метастатични заболявания
- антиконвулсанти
- антипсихотици
- антиретровирусни препарати
- ароматазни инхибитори
- химиотерапевтици
- фуроземид
- кортикостероиди в доза над 5 мг/ден над 3 месеца
- хепарин (дългосрочна терапия)
- хормонални терапии
- литий
- инхибитори на протонната помпа
- SSRI
- SGLT-2 инхибтиори
- Амилоидоза
- Саркоидоза
- Сърдечна недостатъчност
- Бъбречна недостатъчност
- HIV
- Обездвижване
- Множествена скелроза
Рискови фактори за остеопороза
Освен напредналата възраст са установени някои други рискови фактори за идиопатична остеопороза:
- женски пол
- бяла или монголоидна раса
- фамилна история за остеопороза
- ниска телесна маса/слаба структура на тялото
- късно менархе
- ранна менопауза
- ниска физическа активност
Диагнозата се поставя чрез:
1. Образни изследвания (особено при настъпила фрактура). Рентгенографията е достъпен и евтин метод за оценка на наличието на фрактури. Понякога могат да ни подскажат за наличието на остеопороза преди да е настъпило счупване.
2. Костна плътност и trabecular bone score (TBS). Представлява рентгеново изследване (DXA) с много ниско радиационно натоварване, което измерва костната плътност и качество на коста в прешлените на поясния гръбнак и бедрената кост. Стойности на Т-score <-2.5 при лица над 50 години (или след менопауза) и Z-score <-2.5 при по-млади лица дефинират наличието на остеопороза.
3. Други изследвания за изключване на вторични причини за остеопороза
Лечение
Лечението се състои от следните (класове) медикаменти:
- Бифосфонати
- Denosumab
- Romosozumab
- Teriparatide
- Селективни модулатори на естрогеновите рецептори
- Естрогенови препарати
- Калций и витамин D.
Резултатите от лечението се проследяват с ежегодни DXA и проследяване на маркери за костно издраждане (osteocalcin, N-терминален пропептид на проколаген тип 1 [PINP]) и разграждане (CTX-Beta Cross Lap).
Лечението на пациентите с остеопороза се провежда от ревматолог или ендокринолог.