Фибромиалгията е заболяване, което се характеризира с дифузна мускулоскелетна болка, умора, проблеми със съня, паметта и настроението. Счита се, че проблемът се корени в провеждането и обработването на болковите и неболкови сигнали от периферните нерви и централната нервна ситема.
Фибромиалгията не е възпалително заболяване и не води до увреждане на стави или вътрешни органи. Въпреки това причинява значителен дискомфорт и влошава качеството на живот. Заболяването е сравнително често – засяга между 2 и 4% от населението, като най-често боледуват жени на възраст между 30 и 50 години.
Заболяването обикновено се отключва след някакво събитие – напр. травма или психоемоционален стрес, като при някои случаи се развива постепенно без определена причина. Обикновено има и други съпътстващи състояния като тензионно главоболие, синдром на дразнимото черво, депресия.
Причини
Счита се, че пациентите с фибромиалгия имат нарушена нервна стимулация и нива на вещества, участващи в пренасянаето на болковите сигнали. Организмът става с понижен праг за болка, което води до предизвикване на болка както от болкови, така и неболкови сигнали. Счита се,че тези нарушения са следствие на:
1. Генетични фактори
2. Инфекции
3. Физически и емоционални събития.
При фибромиалгията се наблюдава повишена чувствителност на централната нервна система – т.нар. централна сенситизация. Това означава, че мозъкът и гръбначният мозък обработват болковите сигнали по различен начин и реагират свръхчувствително. Нарушени са и нивата на невротрансмитери като серотонин, норадреналин и субстанция P, което допълнително понижава прага на болка. Нарушенията в съня и хормоналните дисбаланси (например при щитовидната жлеза или в хипофизо-надбъбречната ос) също играят роля.
Фибромиалгия – симптоми (клинична картина)
1. Дифузна болка – постоянна тъпа болка с продължителност поне три месеца
2. Умора – тя е постоянна, дори и след продължителен сън. Последният често е неспокоен, съпроводен с епизоди на болка или сънна апнея.
3. Когнитивни нарушения – затруднения във фокусирането, вниманието и извършването на редица ментални задачи.
Симптомите при фибромиалгия могат да бъдат разнообразни и не се изчерпват само с болка, умора и когнитивни нарушения. Много пациенти съобщават за сутрешна скованост, главоболие или мигрена, синдром на неспокойните крака, сензорни оплаквания като парене или мравучкане, както и повишена чувствителност към шум, светлина или миризми. Всички тези прояви могат да варират по сила и често се усилват при стрес или недоспиване.
Диагноза
Диагнозата на фибромиалгията е клинична и се поставя въз основа на оплакванията. Лабораторните изследвания обикновено са в норма, което често обърква пациентите. Затова е важно да се изключат други заболявания, които могат да наподобяват фибромиалгия – хипотиреоидизъм, ревматоиден артрит, системен лупус, полимиалгия ревматика, хронични инфекции (като хепатит С), депресия и тревожност.
В миналото се е изследвал прагът на болка в 18 определени точки на тялото, като понастоящем основният критерий е наличието на широко разпространена болка в поне 4 от 5 области на тялото. Използват се и различни въпросници.
Фибромиалгия – лечение
Лечението бива медикаментозно, физикална терапия и когнитивно-поведенческо.
1. Медикаменти
- болкоуспокояващи препарати – парацетамол, ибупрофен, напроксен и други
- антидепресанти – дулоксетин, милнаципран, амитриптилин и др.
- габапентин и прегабалин
2. Физикалната терапия подобрява силата, флексибилността на организма и прага на болка.
3. Когнитивно-поведенческа терапия най-често включва консултация и беседи с психотерапевт.
Немедикаментозното лечение е основен стълб в терапията. Аеробни упражнения като ходене, плуване, йога и тай-чи доказано подобряват прага на болка и намаляват умората. Полезни са също техники за релаксация, медитация, масаж и балнеолечение. Редовният сън и избягването на кофеин и алкохол също са важни.
Опиоиди и кортикостероиди не се препоръчват, тъй като нямат ефективност.
Фибромиалгия – прогноза
Прогнозата при фибромиалгия е сравнително благоприятна. Заболяването е хронично и рядко изчезва напълно, но не води до инвалидизация или скъсяване на живота. Симптомите варират по сила и интензивност – има периоди на обостряне и периоди на подобрение. При комбиниран подход – медикаментозно лечение, физическа активност и психотерапия – повечето пациенти постигат значителен контрол над заболяването и могат да водят пълноценен живот.
Често задавани въпроси.
Много пациенти питат дали фибромиалгията е автоимунно заболяване – отговорът е не, но често се среща при хора, които имат и други автоимунни болести. Друг чест въпрос е дали кръвните изследвания или скенерът ще покажат заболяването – не, диагнозата е клинична. Накрая – „Може ли да изчезне?“ – рядко напълно, но при правилен подход симптомите могат да се държат под контрол за дълги периоди.
Вижте още:
Неинвазивна техника за мозъчна стимулация дава добри резултати при фибромиалгия
