Фибромиалгията е заболяване, което се характеризира с дифузна мускулоскелетна болка, умора, проблеми със съня, паметта и настроението. Счита се, че проблемът се корени в провеждането и обработването на болковите и неболкови сигнали от периферните нерви и централната нервна ситема.
Фибромиалгията обикновено се отключва след някакво събитие – напр. травма или психоемоционален стрес, като при някои случи заболяването се развива постепенно без определена причина. По-често се засягат жените, като обикновено има и други съпътстващи състояния като тензионно главоболие, синдром на дразнимото черво, депресия.
Причини
Счита се, че пациентите с фибромиалгия имат нарушена нервна стимулация и нива на вещества, участващи в пренасянаето на болковите сигнали. Организмът става с понижен праг за болка, което води до предизвикване на болка както от болкови, така и неболкови сигнали. Счита се,че тези нарушения са следствие на:
1. Генетични фактори
2. Инфекции
3. Физически и емоционални събития.
Клинична картина
1. Дифузна болка – постоянна тъпа болка с продължителност поне три месеца
2. Умора – тя е постоянна, дори и след продължителен сън. Последният често е неспокоен, съпроводен с епизоди на болка или сънна апнея.
3. Когнитивни нарушения – затруднения във фокусирането, вниманието и извършването на редица ментални задачи.
Диагноза
Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента. В миналото се е изследвал прагът на болка в 18 определени точки на тялото, като понастоящем основният критерий е наличието на широко разпространена болка в поне 4 от 5 области на тялото. Използват се и различни въпросници.
Необходимо е да се изключат редица други ревматични и неревматични заболявания, които могат да предизвикат фибромиалгия-подобни оплаквания.
Лечение
Лечението бива медикаментозно, физикална терапия и когнитивно-поведенческо.
1. Медикаменти
- болкоуспокояващи препарати – парацетамол, ибупрофен, напроксен и други
- антидепресанти – дулоксетин, милнаципран, амитриптилин и др.
- габапентин и прегабалин
2. Физикалната терапия подобрява силата, флексибилността на организма и прага на болка.
3. Когнитивно-поведенческа терапия най-често включва консултация и беседи с психотерапевт.