При пациенти с на пръв поглед изолиран гигантоклетъчен артериит (GCA), FDG PET-CT открива субклинична полимиалгия ревматика (PMR) при почти 56% от случаите. Тези пациенти имат по-леко мускуло-скелетно възпаление, но по-изразено засягане на големите съдове в сравнение с пациентите без PMR.
Детайли за проучването
Изследователите провели ретроспективно кохортно проучване в испанска болница, за да оценят честотата и клиничните особености на субклиничната PMR при пациенти с новодиагностициран GCA. Проследяването било поне 1 година.
Били прегледани данните на 168 пациенти на възраст 50 години или повече. Средната възраст при поставяне на диагнозата била 74,7 години, а 66% от пациентите били жени. Всички били диагностицирани с GCA между януари 2005 г. и септември 2024 г. При всички пациенти бил извършен изходен FDG PET-CT към момента на диагнозата.
Натрупването на FDG в типични за PMR области било оценено визуално, като за референтна точка се използвало натрупването в черния дроб. Субклинична PMR била дефинирана като натрупване степен ≥ 2 в двете раменни области или в трохантерните бурси/исхиалните области, заедно с натрупване в поне още една допълнителна зона.
Пациентите били разделени в три групи: клинична PMR – наличие на симптоми и PET находки; субклинична PMR – PET-CT находки без симптоми; и „чист“ GCA – без данни за PMR. Ретроспективно били приложени и няколко публикувани PET-базирани системи за оценка на PMR.
Основни резултати
Сред 168 пациенти с GCA, 66 имали клинична PMR, 57 имали асимптомна субклинична PMR, а 45 нямали PMR. Много от пациентите със субклинична PMR изпълнявали стандартните PET-базирани критерии за PMR.
Пациентите с GCA и субклинична PMR имали по-изразено засягане на големите съдове в сравнение с пациентите с „чист“ GCA. Това било особено видимо в гръдната аорта – 75,4% спрямо 48,9%, коремната аорта – 56,1% спрямо 15,6%, и супрааортните клонове – 73,7% спрямо 42,2%.
В сравнение с пациентите с клинична PMR, тези със субклинична PMR имали по-нисък среден резултат за FDG натрупване в типичните за PMR области – 6,07 спрямо 8,21. При тях по-рядко се наблюдавало натрупване в лумбалните интерспинозни бурси – 36,8% спрямо 62,1%, както и в тазобедрените области – 10,5% спрямо 28,8%.
Честотата на рецидивите на 12-ия месец не се различавала значимо между групите.
Практическо значение
Според авторите тези данни показват, че субклинични прояви на PMR са чести при пациенти с привидно изолиран GCA. Това е огледална находка на предходни образни данни, според които субклиничен васкулит може да се открива при пациенти с изолирана PMR.
Тези резултати подкрепят идеята, че GCA и PMR вероятно не са напълно отделни заболявания, а различни клинични прояви на общ възпалителен процес. При част от пациентите единият компонент може да доминира клинично, докато другият остава „скрит“ и се открива само чрез образно изследване.
Източник
Проучването е ръководено от Javier Narváez, MD, PhD, Университетска болница Bellvitge, Барселона, Испания. Публикувано е онлайн на 2 юни 2026 г. в Rheumatology.
