Жените в менопауза и с ерозивна остеоартроза на ръцете имат почти двойно по-висок риск от нови остеопоротични фрактури в сравнение с жени без дегенеративната болест, сочи проучване. Интересното е, че този повишен риск не бил свързан със стандартните промени в костната минерална плътност (BMD).
Детайли за проучването
Изследователите използвали данни от проспективната кохорта QUALYOR, за да оценят дали ерозивната остеоартроза на ръцете е свързана със загуба на костна маса и остеопоротични фрактури при жени след менопауза.
Включени били 1180 жени след менопауза с остеопения от Франция. Средната възраст била 71,7 години. Участничките били включени между 2010 и 2013 г., а наличието на остеоартроза на ръцете било оценено по време на 6-годишно проследяване.
За оценка на остеоартрозата на ръцете били използвани рентгенографии и въпросник за симптоми. Жените били разделени в няколко групи: 30,8% нямали остеоартроза на ръцете, 28,4% имали рентгенографска остеоартроза без симптоми, 28,8% имали симптоматична остеоартроза без ерозии, а 11,9% имали ерозивна остеоартроза на ръцете.
Костната минерална плътност била измерена чрез DEXA в областта на лумбалния гръбнак, бедрената шийка и цялата тазобедрена става. Новите остеопоротични фрактури били потвърдени медицински.
След оценката на остеоартрозата на ръцете жените били проследени средно 4,6 години.
Основни резултати
Общо 131 жени, или 11,1% от участничките, получили 166 нови остеопоротични фрактури по време на проследяването.
Жените с ерозивна остеоартроза на ръцете имали по-висока възрастово стандартизирана честота на нови фрактури в сравнение с жените без остеоартроза на ръцете – 58,5 спрямо 30,3 на 1000 пациент-години.
След корекция на редица фактори, ерозивната остеоартроза на ръцете била свързана с 1,9 пъти по-висок риск от нови остеопоротични фрактури в сравнение с липсата на остеоартроза на ръцете. Тази връзка се запазила и след отчитане на изходната костна минерална плътност на тазобедрената става и промените ѝ във времето.
Интересно е, че връзката между ерозивната остеоартроза на ръцете и по-високия фрактурен риск не се обяснявала със стандартните измервания на костната минерална плътност. В анализа BMD на лумбалния гръбнак дори се увеличавала при жените с ерозивна остеоартроза, докато при жените без остеоартроза намалявала. За разлика от това, BMD на бедрената шийка и тазобедрената става намалявала във всички групи, без значими разлики. Според авторите това подсказва, че фрактурният риск при ерозивна остеоартроза може да е свързан не толкова с количеството костна маса, измерено чрез DEXA, а с други фактори – качество на костта, възпаление, функционален спад или обща мускулно-скелетна уязвимост.
Практическо значение
Авторите обобщават, че ерозивната остеоартроза на ръцете може би е независим фактор, свързан с по-висок риск от фрактури. Това предполага, че тя би могла да бъде включвана в бъдещи модели за оценка на фрактурния риск.
Данните също така поставят въпроса дали между ерозивната остеоартроза и костната уязвимост съществуват общи молекулярни или физиологични механизми, които не се улавят напълно чрез стандартното измерване на костната минерална плътност.
Източник
Проучването е ръководено от Maxime Auroux, Лион, Франция. Публикувано е онлайн на 13 юни 2026 г. в Osteoarthritis and Cartilage.
