Глюкозаминът е популярна хранителна добавка, използвана най-често при дегенеративна ставна болест, или артроза. Нови данни обаче повдигат въпроса дали употребата му може да бъде свързана с по-бързо когнитивно влошаване при хора с леко когнитивно нарушение (MCI) или вече установена деменция.
Според ново проучване приемът на глюкозамин е бил свързан с по-висока вероятност за прогресия от леко когнитивно нарушение към деменция. Изследователите описват и възможен метаболитен механизъм, свързан с прекомерно гликозилиране на протеини, който може да помогне да се обясни тази връзка.
Гликозилирането е процес, при който към белтъците се прикрепят захарни вериги. Това е нормален и необходим механизъм в клетките – той помага на белтъците да се нагъват правилно, да се насочват към правилното място и да изпълняват функцията си. Проблем може да възникне, когато този процес стане прекомерен или неправилно регулиран. Тогава белтъците могат да променят поведението си и това потенциално да участва в болестни процеси.
В голям анализ на електронни здравни досиета употребата на глюкозамин била свързана с 25% по-висока вероятност за прогресия от MCI към деменция в рамките на 5 години. Допълнителни експерименти с човешка мозъчна тъкан и миши модели предполагат, че прекомерното гликозилиране на протеини може да участва в прогресията на болестта на Алцхаймер. Добавянето на глюкозамин теоретично би могло да засили този процес чрез стимулиране на производството на гликани – захарни структури, които участват в гликозилирането.
Важно е да се подчертае, че тези данни са предварителни и не доказват пряка причинно-следствена връзка. Въпреки това те насочват вниманието към метаболизма на гликаните като възможна терапевтична мишена и поставят въпроси за безопасността на глюкозамина при пациенти с вече установена деменция.
Според старшия изследовател Ramon Sun, PhD, директор на Центъра за усъвършенствани пространствени биомолекулни изследвания и заместник-директор по иновациите в McKnight Brain Institute към University of Florida, Gainesville, Florida, темата е важна, защото милиони хора с болест на Алцхаймер или други форми на деменция приемат хранителни добавки без рецепта, включително глюкозамин.
Възможна връзка между глюкозамина и прогресията на когнитивното нарушение
Използвайки електронни здравни досиета, изследователите идентифицирали над 24 000 пациенти с болест на Алцхаймер и свързани деменции, както и близо 42 000 пациенти с леко когнитивно нарушение. Около 8% от пациентите и в двете групи съобщавали, че приемат глюкозамин.
След корекция за възраст, пол и демографски фактори употребата на глюкозамин била свързана с 25% по-висока вероятност за прогресия от леко когнитивно нарушение към деменция в рамките на 5 години. При пациентите с болест на Алцхаймер и свързани деменции приемът на добавката бил свързан и с 25% по-висок риск от смъртност за период от 10 години.
Тъй като анализът е наблюдателен, не може да се каже със сигурност дали глюкозаминът директно е допринесъл за влошаването. Възможно е употребата му да е свързана и с други фактори, които сами по себе си влияят върху прогресията на заболяването.
Въпреки това авторите определят резултатите като важен сигнал, който заслужава допълнително проучване. Според Matt Gentry, PhD, ръководител на Катедрата по биохимия и молекулярна биология в University of Florida, данните не доказват причинност, но поставят съществен клиничен въпрос.
Нов възможен метаболитен механизъм при болестта на Алцхаймер
Предходни проучвания вече са описвали промени в гликозилирането при болестта на Алцхаймер. Досега обаче не беше ясно дали тези промени са просто вторична находка или могат активно да участват в прогресията на заболяването.
За да проверят тази хипотеза, изследователите използвали комбинация от пространствена метаболомика, липидомика и гликомика. Те анализирали послесмъртна човешка мозъчна тъкан от пациенти с болест на Алцхаймер, както и утвърдени миши модели на заболяването.
В човешката мозъчна тъкан при болест на Алцхаймер били установени данни за повишен синтез на гликани и широко разпространено прекомерно гликозилиране както в сивото, така и в бялото мозъчно вещество. Количеството гликани се увеличавало с нарастване на невропатологичната тежест на заболяването, оценена чрез Braak стадий.
В миши модели на болестта на Алцхаймер потискането на ензими, участващи в гликозилирането, подобрило когнитивните нарушения. Обратно, пероралното добавяне на глюкозамин влошило поведенческите нарушения. Според авторите това подкрепя възможната роля на нарушеното гликозилиране в тежестта на заболяването.
Те предполагат, че прекомерното гликозилиране не е само вторична особеност на невродегенерацията, а може да бъде един от активните механизми, които подпомагат патологичния процес при болестта на Алцхаймер.
Авторите подчертават нуждата от голямо, двойно-сляпо клинично проучване, което да оцени дали глюкозаминът действително влияе върху прогресията на болестта на Алцхаймер на популационно ниво.
Сигнал, който заслужава внимание
Според Shaheen Lakhan, MD, PhD, невролог и изследовател от Маями, Флорида, който не е участвал в проучването, новото в тези данни е, че те не просто идентифицират биомаркер, а предлагат възможен механизъм, който може да участва в самия процес на заболяването.
Той обяснява, че гликозилирането може да се разглежда като система за молекулярно „етикетиране“ в клетката. Протеините се нуждаят от правилни захарни структури, за да се нагъват правилно, да достигат до правилното място и да изпълняват функцията си. Според това проучване при болестта на Алцхаймер тази система може да бъде свръхактивна.
Силата на изследването е в съвпадането на няколко различни линии на доказателства. Учените установили прекомерно гликозилиране в човешки мозък с болест на Алцхаймер, възпроизвели находките в два различни миши модела, проследили повишено производство на гликани и показали, че намаляването на гликозилирането подобрява когнитивните показатели, докато засилването му ги влошава.
Въпреки това Lakhan предупреждава, че не трябва прибързано да се приема, че прекомерното гликозилиране е основната причина за болестта на Алцхаймер. Заболяването вероятно включва множество взаимосвързани процеси – amyloid, tau, възпаление, съдова дисфункция и метаболитен стрес. Прекомерното гликозилиране може да е важна част от тази мрежа, но едва ли действа самостоятелно.
Какво означава това за пациентите?
Най-голямо внимание вероятно ще привлече връзката с глюкозамина, защото тази добавка се използва широко от възрастни хора при артроза и ставни оплаквания.
Според Lakhan това е важно, защото глюкозаминът не е показал последователно силен клиничен ефект за много от състоянията, при които се рекламира. Ако една добавка има умерена или несигурна полза, но се появи биологично правдоподобен сигнал за възможна вреда при болест на Алцхаймер, клиницистите трябва да обърнат внимание.
В същото време това проучване не означава, че всеки пациент с леко когнитивно нарушение или деменция трябва незабавно да спре глюкозамин. Данните при хора са наблюдателни и не доказват причинно-следствена връзка.
Но проучването променя разговора. Досега глюкозаминът често се възприемаше като относително безобидна добавка. Новите данни повдигат възможността, че при мозък с болест на Алцхаймер той може да засилва процес, който вече е патологично активен.
Практическо послание
На този етап данните не са достатъчни за категорични заключения, но са достатъчни, за да предизвикат внимание. При пациенти с леко когнитивно нарушение, болест на Алцхаймер или друга деменция употребата на глюкозамин трябва да се обсъжда индивидуално, особено ако ползата за ставните симптоми е ограничена или неясна.
Необходимо е допълнително клинично проучване, което да оцени дали връзката между глюкозамина, гликозилирането и когнитивната прогресия е причинна. Дотогава най-разумният подход е балансирана оценка на потенциалната полза и възможния риск, особено при пациенти с вече установено когнитивно нарушение.
