При ранен периферен спондилоартрит (pSpA) незабавното започване на TNF инхибитор (TNFi) води до 27% по-висока честота на клинична ремисия на 24-та седмица в сравнение със стъпаловиден подход с methotrexate. Данните са от фаза III проучването SPARTACUS.
Клиничната ремисия била дефинирана като пълна липса на артрит, дактилит или ентезит при клиничен преглед. Тя била постигната при 60% от 48 участници, лекувани с golimumab в групата с ранна TNFi индукция, спрямо 33% от 49 участници в групата със стъпаловиден csDMARD подход (P = 0,003).
Ранното приложение на TNFi, в сравнение със стъпаловидното лечение с csDMARDs, довело и до по-голямо средно подобрение спрямо изходното ниво в Disease Activity in Psoriatic Arthritis (DAPSA) Score и Axial Spondyloarthritis Disease Activity Score based on C-reactive protein (ASDAS-CRP).
Според Wilson Bautista-Molano, MD, PhD, от University Hospital Fundación Sante Fe de Bogotá, Bogotá, Colombia, тези данни подкрепят значението на ранната диагноза и ранното лечение преди развитието на структурно увреждане. Той не е участвал в проучването, но коментира резултатите по време на European Alliance of Associations for Rheumatology (EULAR) 2026 Annual Meeting.
Bautista-Molano допълва, че проучването е интересно, защото търси възможен „прозорец на възможност“ при спондилоартрита. Според него в момента се провеждат няколко проучвания в тази област, които оценяват дали по-ранното лечение може да помогне за избягване на рентгенографска прогресия, по-изразено физическо засягане и загуба на качество на живот.
Основание за проучването SPARTACUS
Philippe Carron, MD, PhD, от Ghent University Hospital, Ghent, Belgium, и един от главните изследователи в SPARTACUS, посочва, че има сериозна липса на данни за ефикасността на лечението при периферен спондилоартрит, особено в сравнение с аксиалната форма на заболяването или псориатичния артрит.
В практиката ревматолозите често срещат пациенти с pSpA и изразено подути стави. Въпреки това към момента няма съвременни терапии, специално одобрени от FDA или European Medicines Agency конкретно за pSpA.
Обичайният подход е лечението да започне с нестероидни противовъзпалителни средства, след което да се добави csDMARD като methotrexate или sulfasalazine. TNF инхибиторите обикновено се запазват за рефрактерно заболяване. Според Carron този подход може да доведе до необходимост от продължителна терапия, като част от пациентите така или иначе не постигат добър отговор.
Една от основните причини за провеждането на SPARTACUS била липсата на данни за ефективността на methotrexate при периферен спондилоартрит, въпреки че той се използва в ежедневната практика.
Друга причина е, че данните за TNF инхибиторите при pSpA също са ограничени. Преди SPARTACUS наличните доказателства идвали от проучвания като CRESPA (Clinical REmission in peripheral SPondyloArthritis), което използвало плацебо контролна група и включвало пациенти с много ранни симптоми – до 12 седмици.
Затова изследователите искали да повторят този подход в популация с продължителност на симптомите до 1 година, като разширят рамката на CRESPA и използват активен сравнителен подход.
Дизайн на проучването SPARTACUS
SPARTACUS било създадено, за да оцени дали при хора с новодиагностициран, ранен активен pSpA може да се постигне дългосрочна ремисия без лекарства чрез ранна TNFi индукционна терапия или чрез стандартна стъпаловидна csDMARD стратегия.
В проучването били включени 97 пациенти с pSpA според класификационните критерии на Assessment of Spondyloarthritis International Society. Симптомите трябвало да са с продължителност под 1 година.
За включване участниците трябвало да имат артрит, ентезит или дактилит, както и поне още една допълнителна характеристика на спондилоартрит. В началото 97% от цялата кохорта имали артрит, 68% – ентезит, а 34% – дактилит. Средната възраст била 39 години, а 60% от участниците били мъже. Малко под половината – 45% – били HLA-B27 позитивни, а 51% имали анамнеза за псориазис. Средната продължителност на симптомите била 5,9 месеца.
Участниците, рандомизирани в TNFi индукционната група, получавали golimumab 50 mg подкожно на всеки 4 седмици.
Пациентите в csDMARD стъпаловидната група получавали перорален methotrexate в начална седмична доза 15 mg. След 4 седмици дозата се увеличавала до 20 mg седмично, ако лечението се понасяло добре. Ако това не било възможно, можело да се продължи с предходната или по-ниска доза methotrexate, или пациентът да бъде прехвърлен към TNFi.
След 12 седмици участниците в клинична ремисия продължавали определеното им лечение за още 12 седмици. Пациентите, които не били в клинична ремисия, попълвали Patient Acceptable Signs and Symptoms Improvement инструмент. Ако отговорите показвали, че текущото лечение не контролира достатъчно симптомите, се добавял sulfasalazine 2 g дневно.
Подобрение на симптомите при периферен спондилоартрит
Според резюмето съотношението на шансовете за клинична ремисия на 24-та седмица било 3,1 в полза на TNFi индукционната стратегия (P = 0,006). Освен това 42% от участниците, лекувани с TNFi, постигнали устойчива клинична ремисия на 24-та седмица, в сравнение с 18% в csDMARD групата (P = 0,006).
Делът на пациентите, при които артритът, ентезитът и дактилитът отзвучали, също бил по-висок в TNFi индукционната група в сравнение със стъпаловидната csDMARD група. Тази разлика се наблюдавала от 8-та седмица и се запазвала до 24-та седмица.
Подобен модел бил отчетен и при DAPSA и ASDAS-CRP. По-голямо намаляване се наблюдавало при TNFi от 8-та седмица нататък в сравнение с methotrexate, като разликата се запазвала до 24-та седмица.
CRP бил повишен и в двете групи в началото, със средна стойност около 25 mg/L. И двете лечения понижили CRP в сходна степен – приблизително до 5 mg/L.
Експлораторен анализ показал, че по-малко пациенти в TNFi индукционната група се нуждаели от „спасителна терапия“ със sulfasalazine на 12-та седмица в сравнение с групата на methotrexate – 8,3% спрямо 28,6% (P = 0,02).
Carron съобщава, че един пациент в TNFi индукционната група е имал сериозно нежелано събитие с грипоподобни симптоми, наложило хоспитализация. В останалите случаи през първите 24 седмици не били съобщени сериозни нежелани събития или нови сигнали за безопасност в нито една от двете групи.
Според Carron основното послание е, че незабавното приложение на anti-TNF терапия превъзхожда methotrexate при тази популация.
В същото време той подчертава и второ важно послание: methotrexate изглежда също има ефект. Това е първият път, когато се показва такъв ефект при периферен спондилоартрит, което е окуражаващо, тъй като този подход вече се използва в ежедневната практика.
