Голямо проучване показва, че при жени с псориазис лечението с биологични лекарства около периода на зачеване или по време на бременност не е свързано с повишен риск от неблагоприятни изходи на бременността. Резултатите са сравнени с бременни жени с псориазис, които не са били лекувани с биологична терапия.
Детайли за проучването
Изследователите анализирали данни от електронни медицински досиета в третичен медицински център в Israel за периода 2010-2024 г.
В анализа били включени 1226 бременни жени с псориазис, които са били изложени на биологична терапия, на средна възраст 31,8 години. Контролната група включвала 1238 бременни жени с псориазис, които не са били лекувани с биологични лекарства, на средна възраст 33,1 години.
Биологичните лекарства включвали тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF alpha) инхибитори – adalimumab, etanercept, infliximab и certolizumab; интерлевкин (IL)-17 инхибитори – secukinumab и ixekizumab; IL-23 инхибитори – guselkumab, risankizumab и tildrakizumab; както и IL-12/23 инхибитора ustekinumab.
Всички лекувани жени в проучването – 100% – получили поне една доза биологично лекарство в периода преди зачеването. При 163 бременности, или 13,3%, биологичното лечение било прилагано и след потвърждаване на бременността. При 144 бременности, или 11,7%, лечениет продължило до третия триместър.
Основните оцененени крайни резултати били неблагоприятни изходи на бременността, включително спонтанен аборт, мъртво раждане или вътреутробна фетална смърт, преждевременно раждане преди 37-ма гестационна седмица, малък плод за гестационната възраст, ниско тегло при раждане под 2500 g, гестационна хипертония, гестационен захарен диабет и плацентарни усложнения.
Основни резултати
Бременностите при жени, лекувани с биологични лекарства, по-рядко били свързани с какъвто и да е неблагоприятен изход в сравнение с бременностите без биологична терапия – 24,14% спрямо 29,97%.
Честотата на спонтанен аборт била по-ниска при жените на биологично лечение – 8,40% спрямо 10,90%. Гестационният захарен диабет също бил по-рядък в групата с биологична терапия – 4,16% спрямо 7,43%.
Други неблагоприятни изходи на бременността се срещали със сходна честота в двете групи. Това включвало мъртво раждане – 1,55% спрямо 1,53%; преждевременно раждане – 0,82% спрямо 0,57%; прееклампсия – 0,90% спрямо 0,81%; и гестационна хипертония – 0,98% спрямо 1,29%. При тези показатели не били установени статистически значими разлики.
Сред бременностите при жени, лекувани с биологична терапия, общата честота на неблагоприятни изходи била сходна между отделните класове лекарства. Тя била 24,7% при TNF alpha инхибитори, 18,9% при IL-17 инхибитори и 23,9% при IL-12/23 или IL-23 инхибитори.
Практическо значение
Авторите посочват, че резултатите предоставят силни данни от реалната практика в подкрепа на акушерската безопасност на биологичната терапия при псориазис. Това включва както TNF инхибитори, така и по-новите IL-17 и IL-23 инхибитори.
Според тях тези данни подкрепят препоръките за продължаване или избор на биологична терапия, съвместима с бременността, при жени, които планират зачеване или имат активен псориазис по време на бременност.
С оглед на все по-честата употреба на системна терапия при жени в репродуктивна възраст, авторите подчертават нуждата от допълнителни проспективни регистрови данни и механистични проучвания. Те трябва да помогнат да се изясни дали по-добрият контрол на системното възпаление чрез биологична терапия може директно да допринася за по-добри изходи на бременността.
Източник
Проучването е ръководено от Danielle Bar, MD, Department of Dermatology, Gray Faculty of Medical and Health Sciences, Tel-Aviv University, Tel-Aviv, Israel. Публикувано е онлайн на 5 юни в Journal of the American Academy of Dermatology.
