При пациенти с псориатичен артрит (PsA) и ставно засягане двойното инхибиране на интерлевкин (IL)-17A и IL-17F с bimekizumab (Bimzelx) показва по-добър ефект от инхибирането на IL-23 с risankizumab (Skyrizi). Данните са от директното сравнително проучване BE BOLD.
Първичната крайна точка – постигане на ACR50 отговор на 16-та седмица – била изпълнена при 49,1% от 277 пациенти, лекувани с bimekizumab, спрямо 38,0% от 276 пациенти, лекувани с risankizumab. Разликата между двете групи била 11,1% и била статистически значима.
Разликата в ACR50 отговора между двете терапии се появила още на 4-та седмица – 19,9% при bimekizumab спрямо 7,2% при risankizumab – и се запазила до края на 24-седмичния период на лечение. На 24-та седмица ACR50 бил постигнат при 54,9% от пациентите на bimekizumab и при 43,8% от пациентите на risankizumab.
Според Joseph Merola от UT Southwestern Medical Center, Далас, САЩ, тези резултати имат практическо значение. Той посочва, че в клиничната практика често се налага оценка на ефекта още около 12-та седмица. Освен това времето е важно за пациентите с PsA – както заради симптомите, така и заради риска от функционални увреждания в хода на заболяването.
Дизайн на проучването BE BOLD
BE BOLD било фаза IIIb проучване със стандартен дизайн. То включвало 24-седмичен период на лечение и 12-седмично проследяване за безопасност.
В проучването били включени възрастни пациенти с активен PsA, които имали поне 3 болезнени или оточни стави. Пациентите можели да бъдат включени, ако имали недостатъчен отговор или непоносимост към TNF инхибитор, или ако досега не били лекувани с TNF инхибитор.
Участниците били рандомизирани да получават bimekizumab или risankizumab за 24 седмици.
В групата с bimekizumab пациентите без псориазис или с лек до умерен псориазис получавали 160 mg на всеки 4 седмици през целия период на лечение. Пациентите с умерен до тежък псориазис – около 11% от участниците и в двете групи – получавали по-висока доза от 320 mg на всеки 4 седмици през първите 16 седмици, а след това на всеки 8 седмици до края на лечението.
В групата с risankizumab пациентите получавали 150 mg в началото, на 4-та седмица и след това на всеки 12 седмици, според одобрената лекарствена схема.
Изходните характеристики били добре балансирани между двете групи. Средната възраст била 51 години, 51% от участниците били мъже, а средната продължителност от поставяне на диагнозата била 6 години. Около една пета от пациентите вече били лекувани с TNF инхибитор, а 70% били получавали конвенционален синтетичен болест-модифициращ антиревматичен медикамент.
В началото средният брой болезнени и оточни стави бил съответно 17,3 и 10,1 в групата с bimekizumab и 16,6 и 9,5 в групата с risankizumab.
Първо директно сравнително проучване при PsA
И bimekizumab, и risankizumab са одобрени за лечение на плакатен псориазис и псориатичен артрит. Това обаче е първото директно сравнение между двете терапии по отношение на ставно-ориентиран показател при PsA.
Според Merola това прави резултатите особено важни. По думите му досега в тази област не е имало подобни висококачествени директни сравнителни данни, а те вероятно ще имат значение за бъдещите терапевтични препоръки и за избора на лечение при псориатичен артрит.
Първоначалните резултати на 16-та седмица вече бяха съобщени, а на EULAR 2026 Merola представи и част от 24-седмичните данни като late-breaking abstract.
Болестна активност, стави и кожа
Сред новите находки било продължаващото числено предимство на bimekizumab спрямо risankizumab по повечето вторични крайни точки на 24-та седмица. Тези резултати обаче били експлораторни, тъй като при йерархичното статистическо тестване първата вторична крайна точка – делът на пациентите, постигнали минимална болестна активност (MDA) – показала само числено предимство.
MDA отговор на 4-та, 16-та и 24-та седмица бил постигнат съответно при 13,7%, 43,3% и 49,1% от пациентите, лекувани с bimekizumab. В групата с risankizumab съответните стойности били 6,5%, 39,9% и 42,4%.
Комбинацията от ACR50 отговор и напълно чиста кожа, оценена чрез Psoriasis Area and Severity Index (PASI) 100, била постигната при 3,4% от пациентите на bimekizumab спрямо 1,1% при risankizumab на 4-та седмица. На 16-та седмица стойностите били 33,5% спрямо 24,4%, а на 24-та седмица – 39,2% спрямо 34,1%.
Сред пациентите, които в началото имали псориазис, засягащ поне 3% от телесната повърхност, PASI 100 отговорите били числено по-чести в групата с bimekizumab на 4-та седмица – 12,5% спрямо 3,4% – и на 16-та седмица – 53,4% спрямо 46,6%. На 24-та седмица резултатите били практически сходни – 59,7% при bimekizumab и 59,1% при risankizumab.
Лечението с bimekizumab довело и до числено по-висок дял пациенти, постигнали ниска болестна активност или ремисия според Disease Activity Index for Psoriatic Arthritis. Това се наблюдавало във всички времеви точки: 29,6% спрямо 21,7% на 4-та седмица, 65,3% спрямо 55,1% на 16-та седмица и 68,2% спрямо 62,3% на 24-та седмица.
Сходен профил на безопасност
Ранните данни за безопасност показали, че двете терапии са сравними и не били установени нови сигнали за безопасност, посочва Merola.
Нежелани събития, възникнали по време на лечението, били наблюдавани при 58,1% от пациентите на bimekizumab и при 55,3% от пациентите на risankizumab. Сериозни нежелани събития били отчетени съответно при 1,8% и 3,3% от участниците, а тежки нежелани събития – при 1,8% и в двете групи. Прекратяване на лечението поради нежелани събития имало при 1,4% от пациентите на bimekizumab и при 1,1% от пациентите на risankizumab.
Честотата на отделните специфични нежелани реакции не била докладвана подробно, за да се запази заслепяването в продължаващото проучване. Merola отбелязва обаче, че честотата на сериозни инфекции, възпалително чревно заболяване, злокачествени заболявания, неутропения, реакции на свръхчувствителност, чернодробни и сърдечносъдови събития била ниска и в двете групи.
Candida инфекциите били по-чести при пациентите, лекувани с bimekizumab, отколкото при тези на risankizumab. Нито един от тези случаи обаче не бил определен като сериозен, системен или причина за прекратяване на участието в проучването.
Един пациент с анамнеза за исхемична болест на сърцето, артериална хипертония и дислипидемия починал от миокарден инфаркт. Лечебната група на този пациент не била съобщена, а смъртта била преценена като несвързана с изследваните медикаменти.
Според Jonathan Kay, MD, professor of medicine at the University of Massachusetts School of Medicine, Worcester, който не е участвал в проучването, е важно да се покаже, че двойното IL-17 инхибиране има предимство пред IL-23 инхибирането по отношение на ставните прояви. Това може да помогне при избора на подходяща терапия за пациентите с псориатичен артрит.
В обобщение, BE BOLD предоставя първите директни сравнителни данни между bimekizumab и risankizumab при PsA със ставно-ориентирана крайна точка. Резултатите показват по-бърз и по-изразен ставен отговор с bimekizumab, при сходен ранен профил на безопасност. Данните могат да имат значение за бъдещото индивидуализиране на лечението при пациенти с псориатичен артрит.
