Високоселективният перорален Janus kinase 1 (JAK1) инхибитор zemprocitinib е ефективен при пациенти с умерено до тежко активен ревматоиден артрит (RA) и недостатъчен отговор към предходна биологична терапия. Данните са от фаза III проучването COURAGE-RA и бяха представени на годишния конгрес на European Alliance of Associations for Rheumatology (EULAR) 2026.
Въпреки че терапевтичните възможности при RA значително се разшириха през последните години, част от пациентите не постигат устойчив отговор или постепенно губят ефект от лечението. Това създава нужда от ефективни перорални терапии с благоприятен баланс между полза и риск, особено при пациенти, които вече са преминали през няколко съвременни терапевтични подхода.
Xiaofeng Zeng, MD, PhD, професор в Department of Rheumatology and Immunology, Peking Union Medical College Hospital, Beijing, China, посочва, че въпреки наличието на много лекарства за RA, някои пациенти продължават да имат симптоми дори след няколко линии терапия.
Roberta Priori, MD, PhD, ревматолог в Sapienza University of Rome, Italy, също коментира пред Medscape Medical News, че все още има пациенти, които остават симптомни въпреки множеството налични възможности за лечение.
Zemprocitinib е насочен предимно към JAK1, с по-слабо въздействие върху JAK2 и JAK3 сигналните пътища. Идеята е да се запази противовъзпалителната ефикасност, като същевременно се намали рискът от цитопении, промени в липидите и други нежелани ефекти, които исторически се свързват с по-малко селективното общо-JAK инхибиране.
Бързо повлияване на симптомите и устойчив ефект
В рандомизираното, двойно-сляпо, плацебо-контролирано фаза III проучване били включени 429 възрастни пациенти с умерено до тежко активен RA и недостатъчен отговор към биологични болест-модифициращи антиревматични лекарства (bDMARDs). Пациентите били рандомизирани в съотношение 1:1 да получават zemprocitinib 12 mg два пъти дневно или плацебо, върху стабилен фон от конвенционални синтетични DMARDs (csDMARDs).
Изходните характеристики били добре балансирани между двете групи. Средната възраст била 51,6 години в групата със zemprocitinib и 53,4 години в групата с плацебо. Жените представлявали съответно 81,4% и 87,4% от участниците. Популацията включвала пациенти с дългогодишно и трудно за лечение заболяване. Средната продължителност на RA била 6,7 години в групата със zemprocitinib и 8,6 години в групата с плацебо.
Повечето участници имали висока болестна активност в началото. Над 55% от пациентите и в двете групи били с Disease Activity Score in 28 joints using C-reactive protein (DAS28-CRP) > 5,1. Средният изходен DAS28-CRP бил 5,35 в групата със zemprocitinib и 5,31 в групата с плацебо. Средните стойности на Health Assessment Questionnaire-Disability Index (HAQ-DI) били съответно 1,18 и 1,11.
Почти всички пациенти – 99,1% – били с недостатъчен отговор към едно предходно bDMARD лечение, а около 22% вече били получавали JAK инхибитор. Фоновата употреба на csDMARDs, основно methotrexate, била сходна в двете групи – около 74%. Изходната употреба на кортикостероиди също била сравнително близка – 34,0% спрямо 41,1%.
Данните за ефикасност били анализирани чрез nonresponder imputation за липсващите стойности и показали бързо начало на действие. Значими разлики спрямо плацебо в дела на пациентите, постигнали ACR20 и ACR50 отговор, се появили още на 2-рата седмица. Значимо разграничаване по отношение на ACR70 било отчетено до 4-тата седмица.
До 12-тата седмица терапевтичната полза била ясно изразена по всички първични и вторични показатели. Отговорите не само се запазили, но и се подобрили прогресивно до 24-тата седмица. Първичната крайна точка ACR20 на 24-та седмица била постигната при 79,1% от пациентите със zemprocitinib спрямо 39,7% в групата с плацебо.
Вторичните крайни точки също показали по-добри резултати със zemprocitinib. ACR50 на 24-та седмица бил постигнат при 55,8% спрямо 22,0%, а ACR70 – при 34,4% спрямо 7,5%.
Ниска болестна активност на 24-та седмица, дефинирана като DAS28-CRP ≤ 3,2, била постигната при 67,0% от пациентите, лекувани със zemprocitinib, в сравнение с 23,4% в групата с плацебо. Zemprocitinib запазил предимството си и по отношение на по-високи терапевтични цели, включително 70% подобрение на симптомите, ремисия и ниска болестна активност.
Профил на безопасност
В рамките на 24-седмичното лечение zemprocitinib като цяло се понасял добре. Не били установени нови или неочаквани сигнали за безопасност. Повечето нежелани събития били леки или умерени.
Изследователите отбелязват, че общият профил на безопасност на zemprocitinib изглежда по-благоприятен в сравнение с исторически данни за по-малко селективни перорални JAK инхибитори при подобна популация пациенти.
Според Priori това може да бъде още една терапевтична възможност за новодиагностицирани пациенти. Тя допълва, че пероралният прием на zemprocitinib е особено удобен за по-млади пациенти, които често предпочитат да избегнат редовните посещения в клиника за месечни интравенозни инфузии.
В обобщение, данните от COURAGE-RA показват, че zemprocitinib може да осигури бързо и устойчиво подобрение при пациенти с умерено до тежко активен RA и недостатъчен отговор към предходна биологична терапия. Въпреки обещаващите резултати, както при всяка нова терапия, мястото му в практиката ще зависи от по-нататъшни данни за дългосрочна ефикасност и безопасност.
Източник
