Лечението с bimekizumab е свързано с устойчиво подобрение на болката, умората, физическата функция и общото въздействие на заболяването за период от 2 години при пациенти с псориатичен артрит. Това се наблюдава както при пациенти, които не са лекувани преди това с биологични болест-модифициращи антиревматични лекарства (bDMARDs), така и при пациенти с недостатъчен отговор или непоносимост към TNF инхибитори (TNFi-IR). Това сочат резултатите на проучване, представено наскоро.
Пълното обратно развитие на отока в ставите било свързано с най-голямо намаляване на съобщената от пациентите болка.
Детайли за проучването
Изследователите анализирали данни от две фаза III проучвания – BE OPTIMAL и BE COMPLETE – както и от общото дългосрочно открито продължение BE VITAL. Целта била да се оцени 2-годишният ефект на bimekizumab върху съобщените от пациентите резултати и връзката между тези резултати и контрола на възпалението при псориатичен артрит.
В BE OPTIMAL били включени 712 пациенти, които не са получавали преди това bDMARDs, а в BE COMPLETE – 400 пациенти с недостатъчен отговор или непоносимост към TNF инхибитори. От тях съответно 598 и 322 пациенти завършили 2 години лечение с bimekizumab в откритото продължение.
И в двете проучвания участниците били рандомизирани да получават bimekizumab 160 mg подкожно на всеки 4 седмици или плацебо. Пациентите в групата с плацебо преминали към bimekizumab на 16-та седмица. Пациентите, които завършили 52-ра седмица в BE OPTIMAL или 16-та седмица в BE COMPLETE, можели да продължат в откритото продължение.
Съобщените от пациентите резултати включвали болка, умора, физическа функция и общо въздействие на заболяването. Ставното възпаление било обективно оценявано чрез броя на оточните стави (swollen joint count, SJC).
Връзката между SJC и съобщените от пациентите резултати била анализирана в рамките на 2-годишното лечение с bimekizumab.
Основни резултати
След 2 години 51,5% от пациентите без предходна bDMARD терапия и 56,2% от пациентите с TNFi-IR, които първоначално били рандомизирани на bimekizumab, постигнали поне 50% намаляване на болката, измерена чрез визуална аналогова скала. Подобни резултати били наблюдавани и при пациентите, които първоначално получавали плацебо и преминали към bimekizumab на 16-та седмица.
Подобрението на умората, дефинирано като повишение с ≥ 4 точки по Functional Assessment of Chronic Illness Therapy-Fatigue scale, се запазило до втората година при 50,0% от пациентите без предходна bDMARD терапия и при 52,4% от пациентите с TNFi-IR, първоначално рандомизирани на bimekizumab. Подобни устойчиви подобрения били отчетени и по отношение на физическата функция, измерена чрез Health Assessment Questionnaire-Disability Index, с намаление ≥ 0,35.
На втората година приблизително половината от пациентите, лекувани с bimekizumab, съобщавали липсващо или ниско въздействие на заболяването, оценено чрез Psoriatic Arthritis Impact of Disease-12 (PsAID-12) с общ резултат ≤ 1,95. Между 88,0% и 92,0% постигнали състояние, приемливо за пациента по отношение на симптомите, дефинирано като PsAID-12 общ резултат ≤ 4.
Абсолютната средна промяна спрямо изходното ниво в общия PsAID-12 резултат на втората година била –2,2 при пациентите без предходна bDMARD терапия и –2,5 при пациентите с TNFi-IR, първоначално рандомизирани на bimekizumab.
Най-голямо намаляване на болката било наблюдавано при пациентите, при които оточните стави напълно изчезнали (SJC = 0). Сред пациентите без предходна bDMARD терапия, които постигнали ≥ 70% намаляване на болката, 83,1% – 152 от 183 пациенти – имали SJC = 0. Намаляването на броя на оточните стави корелирало и с подобрение на съобщените от пациентите резултати и с по-ниско общо въздействие на заболяването.
Практическо значение
Авторите посочват, че клинично значимите подобрения в съобщените от пациентите симптоми и намаленото въздействие на заболяването при лечение с bimekizumab се запазили до 2 години. Резултатите били сходни както при пациенти с псориатичен артрит без предходна bDMARD терапия, така и при пациенти с недостатъчен отговор или непоносимост към TNF инхибитори.
Източник
Проучването е ръководено от Laure Gossec, MD, PhD, Sorbonne Université, INSERM, Paris, France. Публикувано е онлайн на 18 май 2026 г. в ACR Open Rheumatology.
