Десетгодишното проследяване от проучването FIDELITY за артроскопска парциална менискектомия при пациенти със симптоми на дегенеративна менискална увреда показва, че процедурата не носи полза и дори е свързана с по-лоши резултати.
Проучването FIDELITY използвало sham процедура – имитация на артроскопска парциална менискектомия – като плацебо контрол. В него били включени 146 пациенти на възраст 35-65 години. По време на диагностична артроскопия те били разпределени на случаен принцип в две групи – в едната увредените или свободни части на менискуса били отстранявани, а в другата хирургът само имитирал движенията на операцията, без да премахва тъкан.
Данните на 1-вата година не показали разлики между реалната и sham хирургията по отношение на оценената от пациентите функция, качеството на живот, свързано със здравето, или болката в коляното след физическо натоварване.
Сега 10-годишните данни, публикувани като кореспонденция в The New England Journal of Medicine, показват трайна липса на полза. Не били установени значими разлики между групата с реална операция и групата с sham процедура по нито един от трите първични крайни показателя.
Освен това, сред 133 пациенти, оценени на 10-ата година, при 22% от пациентите в хирургичната група се развила клинична гонартроза, в сравнение с 19% в групата с sham операция. В хирургичната група 12% от пациентите претърпели висока тибиална остеотомия или тотално ендопротезиране на колянната става, спрямо 4% в групата с sham операция.
Честотата на рентгенографски потвърдена прогресия на остеоартрозата също била по-висока в групата с парциална менискектомия, отколкото в групата с sham операция – 81% срещу 70%.
Коментар на авторите
„Това беше проучване за ефективност. Опитвахме се да покажем, че тази процедура може да работи“, коментира ортопедичният хирург Teppo Järvinen, MD, PhD, от University of Helsinki, Finland. „За да се смята процедурата за оправдана, би трябвало да има някакъв сигнал или доказателство за полза, а не толкова последователни данни за вреда.“
Според Järvinen липсата на полза на 10-ата година потвърждава данните от 5-годишното проследяване, но сигналът за потенциална вреда бил изненадващ. До 5-ата година двете групи били приблизително равни, но след това групата с артроскопска парциална менискектомия започнала да показва по-неблагоприятно развитие. По думите му това представлява механистично доказателство, че процедурата може да бъде вредна при този тип пациенти.
Проучването потвърждава липсата на полза от артроскопията
Коментирайки резултатите, ревматологът Anita Wluka, MBBS, PhD, от Alfred Hospital и Monash University, Melbourne, Australia, заявява, че е важно да има дългосрочни данни, които показват същата липса на полза, наблюдавана още на 1-вата година.
Според нея това подсказва, че артроскопска парциална менискектомия вероятно не трябва да се извършва при дегенеративно променено коляно с ранна гонартроза.
Wluka отбелязва, че проучването представя почти идеален сценарий за хирургична интервенция и въпреки това не показва полза. Пациентите в клинично проучване обикновено са проследявани и обгрижвани много внимателно, което прави липсата на ефект още по-показателна.
Ревматологът и клиничен епидемиолог Rachelle Buchbinder, MBBS, PhD, от Monash University, заявява, че тенденцията в това проучване се подкрепя и от други наблюдателни данни. Те сочат, че хората, подложени на артроскопия на коляното, стигат до ендопротезиране по-рано от тези, които не са оперирани, особено в по-възрастните групи.
Според Buchbinder това е едно от четири плацебо-контролирани проучвания и единственото с 5- и 10-годишни данни. То на практика потвърждава, че артроскопията не носи полза при дегенеративна менискална увреда.
Първоначалната идея зад артроскопската парциална менискектомия е, че тя „почиства“ ставата – все едно „почиствате кухнята от боклуци“. Според Buchbinder обаче е възможно дебридманът да нарушава ставния интегритет и да ускорява дегенерацията.
Тя припомня, че при хора с отстранен менискус след остра травма се наблюдава преждевременна остеоартроза. Затова вече има достатъчно основания да се смята, че премахването на тъкан от коляното вероятно е вредно в дългосрочен план.
Въпреки това Buchbinder подчертава, че тези резултати не се отнасят за млади хора с остра менискална увреда след усукване на коляното, нито за пациенти, които не могат да движат коляното си поради блокаж от менискална увреда. Ако коляното е „заключено“ и не може да се движи, хирургичното освобождаване може да бъде необходимо.
