Ранното приложение на пулсове с methylprednisolone – в рамките на първата година след поставяне на диагнозата системен лупус еритематозус (SLE), е свързано с по-нисък риск от дългосрочно органно увреждане или смърт, сочи проучване. Ползата била най-изразена при пациенти с умерена до тежка активност на заболяването, като защитният ефект се проявявал в рамките на 5 години.
Проучване
Изследователите провели наблюдателно проучване, използвайки данни от клиничната практика за 469 пациенти с новодиагностициран SLE от кохортите Lupus Cruces, Lupus Bordeaux и историческата Lupus Cruces кохорта. Пациентите били диагностицирани между 1990 и 2006 г. в Испания и Франция, а продължителността на проследяване варирала между 5 и 10 години.
В кохортата Bordeaux пациентите получавали перорален prednisone в различни дози, с постепенно намаляване до поддържаща доза 5-7,5 mg/ден. Пулсове с methylprednisolone – 500-1000 mg/ден за 3-5 последователни дни – били използвани основно при тежко органно засягане.
В кохортата Lupus Cruces пациентите получавали methylprednisolone в доза 125-500 mg/ден за 3 последователни дни, последван от prednisone в дози под 30 mg/ден, с бързо намаляване до 5 mg/ден в рамките на няколко седмици. В историческата кохорта употребата на methylprednisolone била ограничена.
Пациентите били разделени според изходния Systemic Lupus Erythematosus Disease Activity Index (SLEDAI):
- лека активност – SLEDAI < 6, 176 пациенти;
- умерена до тежка активност – SLEDAI ≥ 6, 293 пациенти.
Първичният краен показател бил комбиниран показател от необратимо органно увреждане или смърт по всякаква причина. Органното увреждане било оценено чрез Systemic Lupus International Collaborating Clinics Damage Index (SDI) и било класифицирано като SLE-свързано, глюкокортикоид-свързано, сърдечносъдово или некласифицирано. Средната продължителност на проследяване била 8,5 години. Ранният резултат бил оценен на 5-ата година.
Общо 99 пациенти – 21% – получили methylprednisolone в рамките на първата година след диагнозата, а 370 пациенти не получили такава терапия.
Основни резултати
Приложението на пулсове с methylprednisolone през първата година било свързано с по-нисък риск от основния комбиниран показател – органно увреждане или смърт – за целия период на проследяване.
Подобна връзка била установена и при ранната оценка на 5-ата година.
При пациентите с умерена до тежка активност на SLE в началото на проследяването пулсовете с methylprednisolone били свързани с по-нисък риск от органно увреждане или смърт както за целия период на проследяване, така и на 5-ата година.
При пациентите с лека активност на заболяването не бил установен значим ефект.
Пациентите, лекувани с пулсове с methylprednisolone, по-често постигали продължителна ремисия според Definitions of Remission in SLE. Този ефект бил най-изразен при пациентите с умерена до тежка активност на заболяването.
Ранната употреба на пулсове с methylprednisolone била свързана и с по-нисък риск от SLE-свързано органно увреждане.
При пациентите, които първоначално получавали prednisone в доза ≥ 7,5 mg/ден, пулсовете с methylprednisolone намалявали риска както за основния комбиниран показател, така и за ранния резултат на 5-ата година.
Практическо значение
Авторите посочват, че проучването добавя нови данни в подкрепа на ранната употреба на пулсове с methylprednisolone, последвани от схеми с по-ниски дози перорални глюкокортикоиди, при пациенти с умерена или тежка активност на SLE. Според тях тези данни подкрепят възможността този подход да подобри дългосрочните резултати.
Източник
Проучването е ръководено от Beatriz Marín-García, Autoimmune Diseases Research Unit, Biobizkaia Health Research Institute, Barakaldo, Spain. Публикувано е онлайн на 24 април 2026 г. в RMD Open.
