Гладуването променя основни физиологични процеси – включително регулирането на възпалението, енергийния метаболизъм и невроналната пластичност. Тези промени могат да модифицират траекторията на хроничната болка, особено чрез взимодействие на периферни и централни механизми.
По време на Германските дни на болката и палиативните грижи 2026 г., д-р Луиз Райснер-Сенелар, медицински директор на Schmerzzentrum-Wiesbaden (Център по болката Висбаден), Германия, представи лекция на тема „Гладуването и храненето като допълнение в интердисциплинарната терапия на болката – теория и наука“, описвайки как терапевтичното гладуване може да се използва като адювант в извънболничната помощ.
Използване на възможността
В първичната медицинска помощ храненето се обсъжда основно във връзка с метаболитни и сърдечносъдови заболявания. Неговият потенциал в рамките на терапията на болката обаче често остава неизползван.
Противовъзпалително метаболитно състояние
В основата на този процес стои метаболитно превключване: когато гликогеновите депа се изчерпят, тялото преминава към мастен метаболизъм и навлиза в кетоза, което измеримо модулира възпалителната активност. Нивата на проинфламаторните цитокини като TNF-алфа и интерлевкин-6 (IL-6) спадат, докато клетъчната протеостаза (поддържането на добро функционално състояние на протеините в клетката) и регенеративните процеси се активират, намалявайки системното възпалително натоварване. Райснер-Сенелар съобщава, че тези промени се трансформират в осезаеми ползи за пациентите в ежедневието.
По-малко клетъчен стрес
За разлика от лекарствените стратегии, гладуването не се насочва селективно към отделни сигнални пътища. Вместо това то фундаментално модулира метаболитната хомеостаза. Ключов фактор е повишената автофагия: увредените клетъчни компоненти се разграждат по-ефективно и вътреклетъчните стресови реакции се редуцират. Това би могло да бъде от особено значение при синдромите на хронична болка, където тези механизми често са нарушени. Наличните данни все още са ограничени, но биологичните връзки са логични.
Гладуването влияе и на централната нервна система
Хроничната болка не може да бъде обяснена единствено с периферни причини. Централната сенситизация и повишената невронна възбудимост допринасят значително за поддържането на болката. В този случай ефектите на гладуването действат косвено. При кетоза се повишават концентрациите на beta-hydroxybutyrate. Това се свързва с повишена експресия на мозъчния невротрофичен фактор (BDNF) – протеин, който влияе върху сигналите между нервните клетки. Тези невропластични промени могат да отслабят „лошите“ вериги и по този начин да помогнат за „депрограмирането“ на болката в паметта. Освен това оксидативният стрес в нервните клетки изглежда намален. Според хипотезата – сензорната обработка става по-стабилна, а невронната свръхвъзбудимост може да намалее.
Повишен праг на болка
Клинично пациентите често съобщават за повишен праг на болка по време на или след периоди на гладуване. Стимулите се възприемат като по-малко интензивни. Тези ефекти засягат не само сензорното измерение; при някои пациенти се подобрява и настроението, което от своя страна влияе върху обработката на болката.
Смесени резултати от проучванията
Въпреки това доказателствата остават некатегорични. В проучването Nutrifast при пациенти с ревматоиден артрит не е наблюдавана значима разлика в индекса на инвалидизация (HAQ-DI) след 12 седмици в сравнение с контролна група на стандартно хранене. Прави впечатление обаче, че групата с гладуване е показала по-бърз отговор и по-стабилен ход на заболяването във времето.
Проучванията върху периодичното гладуване (интермитентен фастинг), например при жени в постменопауза с ревматоиден артрит, дават смесена картина. Докато намалението на възпалителните маркери и оксидативния стрес се установява последователно, ефектите върху субективното усещане за болка в сравнение със стандартната терапия често остават противоречиви.
Ефекти при фибромиалгия
Наблюдателни проучвания върху програми за гладуване при фибромиалгия показват краткосрочни подобрения в болката и качеството на живот. От тези изследвания обаче все още не могат да се направят заключения за изолирания ефект на гладуването или за дългосрочните резултати. Поради това гладуването не трябва да се разглежда като самостоятелна терапия. По-скоро то действа като метаболитен модулатор, който може да допълни съществуващите терапевтични подходи. Описаните ефекти върху C-реактивния протеин, IL-6 и TNF-алфа, както и активирането на автофагията, са биологично правдоподобни и потенциално клинично значими, въпреки че все още липсват надеждни дългосрочни данни.
Лекарско консултиране
Не всеки пациент е подходящ за продължителни периоди на гладуване. Трябва да се вземат предвид придружаващите заболявания, приеманите лекарства и индивидуалната издръжливост. В същото време комбинирането на умерено гладуване с физическа активност може да бъде разумно. И двете интервенции могат синергично да подобрят митохондриалната функция и клетъчната енергийна наличност. Това обаче изисква лекарски контрол върху процеса. Пациентите се нуждаят от ясни обяснения на механизмите и реалистични очаквания. Гладуването не дава незабавни ефекти.
