Повишена смъртност при пациентите с болест на Бехтерев и псориатичен артрит; терапията намалява този риск.

Пациентите с аксиален спондилоартрит (axSpA) и псориатичен артрит (PsA) имат по-висок риск от смъртност по всякаква причина в сравнение с общата популация, показва проучване от реалната клинична практика. Рискът е по-висок при аксиалния спондилоартрит, отколкото при псориатичния артрит. В същото време лечението с биологични средства или таргетни синтетични болест-модифициращи антиревматични лекарства (b/tsDMARDs) се свързва с по-нисък риск от смъртност и при двете заболявания.

Методология

Изследователите провели ретроспективно кохортно проучване, в което използвали електронни здравни досиета от глобалната мрежа TriNetX Global Collaborative Network, за да оценят смъртността по всякаква причина при пациенти с axSpA и PsA.

В анализа били включени 32 368 възрастни с axSpA, чиято средна възраст е била 47.3 години, като 62% са били мъже, както и 52 402 възрастни с PsA, чиято средна възраст е била 52.0 години, като 51% са били жени.

За сравнение била използвана обща болнична популация от 9 742 949 възрастни без ревматологични заболявания, чиято средна възраст е била 47.2 години.

Основната крайна точка била смъртността по всякаква причина. Изследователите сравнили риска между axSpA и PsA, както и между всяка от двете групи и общата популация. Допълнително било анализирано и влиянието на лечението с b/tsDMARDs.

Основни резултати

Пациентите с axSpA имали 71% по-висок риск от смърт по всякаква причина спрямо съпоставената обща популация (HR 1.71; 95% CI 1.61-1.81). При пациентите с PsA рискът бил с 26% по-висок (HR 1.26; 95% CI 1.20-1.32).

Спрямо пациентите с PsA, тези с axSpA имали 42% по-висок риск от смърт, като кумулативната смъртност е достигала 9.9% при axSpA и 7.2% при PsA за медианен период на проследяване съответно 6.2 и 6.4 години.

При мъжете рискът също бил по-висок. Мъжете с axSpA имали 65% по-висок риск от смърт в сравнение с жените със същата диагноза (HR 1.65; 95% CI 1.49-1.84), а мъжете с PsA имали 26% по-висок риск спрямо жените с PsA (HR 1.26; 95% CI 1.18-1.36).

Лечението с биологични средства или таргетни синтетични болест-модифициращи лекарства се свързвало с по-ниска смъртност – при axSpA (HR 0.53; 95% CI 0.45-0.63) и при PsA (HR 0.62; 95% CI 0.56-0.69).

По-конкретно, лечението с TNF-инхибитори се свързвало с 48% намаление на смъртността при axSpA и с 36% намаление при PsA.

Какво означава това в практиката

Според авторите, в съчетание с ниския риск от смъртност при пациентите, получаващи биологични средства, тези данни предполагат, че повишеният риск при axSpA може да се дължи в по-голяма степен на специфични за заболяването или генетични фактори, отколкото на натрупването на кардиометаболитни придружаващи заболявания. За потвърждение обаче са необходими допълнителни целенасочени проучвания.

Източник

Проучването е ръководено от Maria Llop от Institut d’Investigació i Innovació Parc Taulí и Universitat Autònoma de Barcelona, Барселона, Испания. Публикувано е онлайн на 13 март 2026 г. в RMD Open.

Терминът аксиален спондилоартрит (axSpA) е общо понятие, което обединява две форми на заболяването – анкилозиращ спондилит и нерентгенографски аксиален спондилоартрит (nr-axSpA).

И при двете форми има сходни симптоми – възпалителна болка в кръста, сутрешна скованост и подобрение при движение. Основната разлика е в образните изследвания. При анкилозиращия спондилит вече има ясни промени на сакроилиачните стави на обикновена рентгенография, докато при нерентгенографския аксиален спондилоартрит такива промени още не се виждат на рентген, макар възпалението да може да се установи с ядрено-магнитен резонанс или по други клинични и лабораторни данни.

Има и някои средностатистически различия между двете форми. Анкилозиращият спондилит е по-чест при мъжете и носителството на HLA-B27 гена е по-високо, докато при nr-axSpA половото разпределение е 1:1.

Важно е да се знае, че не всички пациенти с nr-axSpA преминават към анкилозиращ спондилит. Според публикуваните данни прогресия се наблюдава само при част от болните – приблизително 10% до 40% за 2 до 10 години в различните кохорти, а в едно дългосрочно проследяване прогресия е отчетена при около 26% от пациентите за период до 15 години.