Неправилната употреба на лабораторните изследвания може да доведе до погрешни диагнози и неподходящо лечение. Това се наблюдава особено често, когато клиницистите разчитат на серологични автоимунни маркери с диагностична цел.
Съвременен обзор разглежда често използвани серологични и автоимунологични изследвания, като акцентира върху обичайните диагностични капани и предлага диагностичен подход при съмнение за системни автоимунни заболявания.
Практически акценти от този обзор:
-
Лабораторните маркери трябва да се използват в подкрепа на клиничната диагноза, а не като единствен метод за нейното поставяне.
-
Стойността на даден диагностичен тест зависи в голяма степен от причината, поради която той е назначен. Най-голяма полза има, когато предтестовата вероятност е висока въз основа на анамнезата и физикалния преглед.
-
Масов скрининг за автоимунни заболявания или заболявания на съединителната тъкан не се препоръчва.
-
Около 10-20% от здравите индивиди могат да имат положителни антинуклеарни антитела (ANA) в зависимост от титъра. Остава неясно дали при тези хора впоследствие ще се развие автоимунно заболяване.
-
Положителният ANA изглежда има наследственост приблизително 25%, без това само по себе си да означава бъдещ риск от лупус.
-
ACPA (anti-CCP) могат да бъдат налични още преди началото на заболяването. Те са специфични за ревматоиден артрит и могат да се откриват дори когато пациентът все още не покрива класификационните критерии за РА.
-
Положителните ENA антитела (антитела с/у екстрактируеми ядрени антигени – напр. Sm, RNP, SSA, SSB) не винаги означават наличие на автоимунно заболяване, тъй като наличните в практиката ENA тестове имат различна чувствителност и специфичност.
-
ENA изследване не трябва да се назначава при отрицателен ANA-тест.
-
Индиректната имунофлуоресценция (IIF) е от съществено значение и е предпочитаният метод за потвърждаване на действителното наличие на anti-dsDNA антитела. ELISA може да е по-подходящ за проследяване на промените в нивата на anti-dsDNA.
-
Титрите на ANA и anti-ENA обикновено остават стабилни, докато нивата на anti-dsDNA могат да варират според активността на заболяването.
-
Антителата срещу тиреоидна пероксидаза и тиреоглобулин често са единственото обяснение за ANA позитивност, обикновено при петнист или хомогенен флуоресцентен модел.
-
При серумна протеинова електрофореза (SPEP) пациентите с поликлонална гамопатия трябва да бъдат оценени за хронични инфекции или автоимунни заболявания. Гама зоната отразява продукцията на имуноглобулини, включително автоантитела.
-
C3 и C4 могат да бъдат понижени при системен лупус еритематозус, но също така и при криоглобулинемия и наследствен ангиоедем.
